Казват, че спасеният живот е най-висшата награда.
Но за тези, които са прекарали десетилетия в „окопите“ на медицината – там, в противошоковите зали, където секундата е граница между битието и небитието – реално...

Скъпи читателю, представи си, че си нормален човек.
Знам, че е трудно, но направи усилие. Седиш си в хола, пиеш кафе и изведнъж чуваш, че някой важен (управляващ, разбира се) обещава, че ще прекара море до Шумен. Не басейн, не аквапарк...