...и си мисля, че два са ни проблемите с техните персони:

1.       Нямат абосолютно никакво смирение в душите си...

2.       Нямат и страх от Господ...

Подкрепяни и от закони и от църкви тези персони, отзовали се по едно временно недоразумение във властта, те живеят с чувството за ненаказуемост и вечност на деянията си, което умножава неправдите, които те извършват вече ежедневно!

На практика също така, те нямат самосъзнаие за неправидите, които генирират и за страданията на хората, които причиняват...напротив считат се едновременно и за праведни и за безгрешни...

Заслепени като еднодневки от гордостта си, те виждат само достойнствата си забравили, че каквото имат от Господ-а го имат...

Гордостта им ги подтиква да критикуват само чуждите недостатъци и да бъдат безкрайна снизходителни към своите недостатъци...

Като резултат от това няма и искрено покаяние в душите им...

Това, ако не бе смешно и жалко, щеше да е много поучително, но както е казано...:“от всички грехове, най-мерзостен в очите Господни е гордостта на сърцето...“!