Голям лукс е да живее по начина по който си го избрал ти самият, да не се огъваш пред конюнктурата на ежедневието, да правиш достойни избори и да не наказваш себе си ако нещо се обърка, защото знаеш, че всичко е в ръцете Господни и на практика той подрежда ежедневието ти.

Лукс е да не оправдаваш изборите си мечтите си и интересите си…

„Искаше да вземеш Кармата им ли? Та това не е работа за човек!“ /“Страстите Христови“/, но това което Луцифер не е разбрал, че е лукс да се пожертваш за доброто на другите!

Лукс е да кажеш също: „На мене тези не ми минават“!

Живеем в свят вече в който важи и максимата: всеки има право на собствено мнение стига да съвпада с мнението на Висшестоящите! Аз обаче за разлика от повече от вас съм живял вече в такъв свят и видях как той се САМОСРУТВА под натиска на вътрешните си противоречия и конфликти породени и от чиста човешка лакомост за пари и власт!!!

Щастливата обратна монета на този свят, е че мерило за човечност е това колко истина можеш да донесеш на хората, за колко истина се осмелява духът ти да посочи на другите.