Причините на обяснение на настоящата реалност не са сложни и се коренят в самата същност на човешката душевност: ние виждаме как семпло скроени хора са издигани по една или друга причина на върха на социалната пирамида и започват да имитират социално управление, зад което се крие обаче на практика ежедневни кражби в огромни размери на националното богатство. Дори социални нещастия като войни не попречват на този процес – така например общото богатство на всичките народни представители в Украйна е около 100 милиарда щатски долара, а наскоро г-н Зеленски просто си купи нов малък замък близо до Лондон…

Квинтесенцията на генезиса в това явление според мен е душевната бедност, което ще се опитам да агрументирам накратко.

В днешното общество, дефинирано от консумизма и материализма, се наблюдава интересна дилема - каква е връзката между бедната човешка душевност и желанието за натрупване на материални богатства? На пръв поглед може да изглежда, че тези две понятия са противоположни, но анализът ни показва, че те често са взаимно свързани и взаимно влияние.

Първо, трябва да разгледаме как бедната човешка душевност може да възникне в контекста на стремежа към материално богатство. Когато човек е фокусиран единствено върху натрупването на материални блага, той склонен да пренебрегва духовните си нужди и ценности. Освен това, в опит да задоволи своите желания за богатство, той може да прибегне до етично спорни практики, които могат да попречат на развитието на неговата душевност. Така, материалното обогатяване може да доведе до бедна човешка душевност.

От друга страна, бедната човешка душевност може да бъде причина за стремежа към натрупване на материални богатства. Когато човек изпитва празнота или неудовлетвореност във вътрешността си, той може да търси компенсация във външните фактори като пари, власт и притежания. Така, бедността на душата може да подтикне желанието за материално обогатяване като средство за запълване на тази празнота.

Накрая, да разгледаме и връзката между материалното богатство и богатството на душата. Въпреки че материалните блага могат да допринесат за удобство и комфорт, те рядко осигуряват истинско щастие и задоволство. Истинското богатство се намира в душата на човека - в неговите връзки с другите, в неговите ценности и възгледи. Поради тази причина, стремежът към материални богатства трябва да бъде балансиран с усилията за развитие на вътрешното богатство.

И така, видяхме, че връзката между бедната човешка душевност и стремежът към натрупване на материални богатства е сложна и взаимно обусловена. Вместо да ги разглеждаме като противоположности, можем да ги видим като взаимно поддържащи се аспекти на човешкия опит. От нас зависи да намерим баланса между тях и да стремим към хармония между външното и вътрешното богатство.