Седем букви на български език, с които обозначаваме и мерзости като любовта към богатството, но и майчината жертвоготовност…

Парадоксално ако е истинска Любовта върви в едно със Страха…, но не оня страх, който те кара да си гризеш ноктите от притеснение, а страхът от който в душата ти побиват ледени тръпки!

Да ме прощава Дарвин, ама като виждах вътрешното ускройство на човешкото тяло под електронен микроскоп, просто няма как животът да се образувал от пъпкосване на амебоподобни същества…

Препишете около 100 милиарда пъти Библията и се надавяйте от правfписните грешки, които ще допуснете при тези преписи, да създадете нова Библия…не се получава нещо, нали…😊

И тук вече навлизаме в областта на Теологията, която ако я окастрим от схоластиката и тесногръдието на някои си е повече от интересна…

„В основата на Мъдростта е страхът от Яхве!“ – е посочвал неведнъж цар Соломон има и много прикрита мъдрост и в тези му слова, които са доминирали в религията на света допреди появата на Христос, който простичко е донесъл концепцията за Любовта до хората тогава, а и днес, а и за в бъдеще!

Любов, но не такава каквато описваме когато отиваме да си чешем епителийте при компаньонка, примерно, а онази Любов, която е унищожила границите на личното Ви Его и е позволила да се слеете с обекът, който обичате – това е истинската Любов.

Гледах внимателно интервюто с Патриарха вчера в предаването 120 минути и го наблюдавах внимателно, чист човек е, две мнения няма по въпросът, но Любов в очите му и думите му не видях – никаква и то, а това е повече от страшно…!

Липсата на Любов при свещениците обаче прави всички техни ритуали включитално на даването на опрощение чисто механични ритуали с плацебо ефект!

Любовта обаче е и подвиг, не искам да го коря Партиархът, не ми е работа и това, но липсата на ИСТИНСКА Любов в душата, а именно Любов без ЕГО не може да генерира и самоосъзнаването на нашите грехове и последствията от тях, и неслучайно и нашата Църква има структура и взаимоотношения по – сложни от тези в Коза Ностра примерно…!!!

А никой не е безгрешен, най-малкото моята скромна особа и като си зная напълно грехометъра, просто ме побива ужас за настъпването на моментът в който ще трябва да давам отчет за делата си…, а Оня съд е Страшен!!! Поне така е написано де…, да се надяваме, че не е верно, примерно…😊😊😊

И успокоение ми е и усещането на пронизването на Любовта на Господ, във всяко нещо, което ни заобикаля и което ни се дава – дори това даване да е на пръв поглед яко нещастие!