Има неща, които за мен лично са евъргрийни.

Алистър Кроули веднъж каза: "Всичко е възможно, и няма зло или добро по пътя на нашите желания." Тази фраза винаги ме е карала да се замислям дълбоко. Да, всичко е възможно – чрез волята, чрез хаоса, чрез магията на живота.

Но въпросът, който неотстъпно задавам винаги и то е: Дали всичко е позволено?

От три години живеем на ръба на ядрения апокалипсис. Светът е изпълнен с напрежение, страх и несигурност. Някои хора буквално катализират настъпването на Краят, докато други вече гледат към звездите, мечтаейки за богатствата на космоса.

Но между тези два полюса има нещо много по-ценно: първите хералди на едно прекрасно бъдеще. 

Те са тук – малки, нежни, лесно унищожими, но те са тук. Те са надеждата ни. Те са бъдещето на децата ни.

Именно в този социален сценарий, където се борят две тенденции и две групи хора, едните искащи тотално унищожение с надеждата после да се възцарят на планетата като управници на остатъците от човечеството, а другите искащи просто да са здравички, да си имат работа и нещо за гушкане до себе си, въпросът "дали всичко е позволено" отпада напълно !!!

Защото отговорът е ясен: всичко е позволено. Защото когато става дума за бъдещето на човечеството, чувството за планетарна отговорност надделява над калугерскит скрупули.

Когато имаме отговорност към поколенията, които идват след нас, когато имаме възможност да създадем нещо по-добро, по-светло, по-справедливо трбява да се елиминит абсолютно всички заплахи пред обикновените хора, за да могат те да живеят в разбирателство и съгласие завинаги, без да са ничии роби!

Нашата задача е да пазим и култивираме тези хералди на надеждата – дали ще са нови технологии, екологични инициативи, социална справедливост или просто малки актове на човечност и любов.

Тези неща са лесно унищожими, но са също толкова мощни, колкото и крехки. Те са семената на бъдещето, което ние избираме да създадем.

Така че, нека не се страхуваме от хаоса!!! 😉

Нека го приемем като част от живота, като сила, която може да бъде оформена от нашата воля. Но нека не забравяме, че имаме отговорност – към себе си, към другите и към бъдещето.

Искам да завърша с един въпрос към вас: Какво ще направите днес, за да подкрепите тези хералди на надеждата? Как ще допринесете за бъдещето, което искате да видите?

Нека бъдем създатели, а не разрушители. Нека бъдем светлината в тъмнината.