Преди доста години ми отпечатаха токсико-лакологичната класификация в едно наше мединицско списание и като автор на статията ми се полагаха 20 броя от него, които тръгнах да раздавам на колегите си и за да опознаят самото списание, което бе професионално и съдържаши интересни статии във всеки свой брой.

Отивам при едни месни медицински феодали в Бургас, които се изживяваха като царе от селски тип, но които имаха голямо ДКЦ и собствена болница и им подавам един брой от списанието, а те първо не разбрахо за какво тава въпрос, и накрая като им обясних подробно ме попитаха:

-       На мен колко ще ми струва това? 😊

Човешката природа е сложна и противоречива. От една страна, ние сме любопитни и търсим новости, а от друга – често се страхуваме от тях. Когато се сблъскаме с нещо ново, необичайно или различно, реакцията ни може да бъде дълбока и емоционална. Недоверието, арогантността и дори присмехът са чести отговори, които крият корени в нашите съмнения, страхове и привързаност към познатото.

Защо се страхуваме от новото?

Страхът от новото е дълбоко вкоренен в нашата психология. Човекът е създаден да търси сигурност и предсказуемост. Когато нещо нарушава установения ред, мозъкът ни го възприема като потенциална заплаха. Това води до недоверие и съпротива. Новото изисква адаптация, а адаптацията изисква енергия и усилия – нещо, което подсъзнанието ни се опитва да избегне.

Арогантността като защитен механизъм

Когато се сблъскаме с нещо ново, което не разбираме или което ни плаши, често реагираме с арогантност. Тази арогантност е защитен механизъм, който ни помага да запазим чувството за собствената ни значимост и стабилност. Вместо да признаем, че нещо ни изплашва или ни прави несигурни, ние го отхвърляме, присмиваме се или го обявяваме за "несъществено". Това е начин да защитим своето его и да запазим статуквото.

Фаворитизация на собственото "Аз"

Една от основните причини за арогантността е склонността ни да фаворизираме собственото си "Аз". Ние вярваме, че нашите възгледи, мнения и начин на живот са "правилните", а всичко, което се отклонява от тях, е "грешно" или "недостойно". Това води до присмех и пренебрежение към новото и необичайното. Вместо да се опитаме да разберем, ние го отхвърляме, защото то заплашва нашата представа за себе си.

Присмехът към новото и необичайното

Присмехът е още един начин да се справим с неудобството, което новото ни причинява. Когато нещо ни изглежда странно или непознато, ние го осмиваме, за да го направим по-малко страшно. Това е форма на психологическа защита, която ни помага да запазим чувството за контрол. Обаче, този присмех може да има сериозни последствия – той спира прогреса, ограничава разбирането ни и затваря вратите към нови възможности.

Последствията от недоверието и арогантността

Когато недоверието и арогантността станат преобладаващи, те могат да доведат до изолация, застой и липса на развитие. Лично, това може да се отрази на нашия личен растеж и взаимоотношения. Колективно, това може да доведе до разделение, конфликти и загуба на иновации. Отхвърлянето на новото не само ни ограничава, но и ни лишава от възможността да се развиваме и да научаваме нещо ново. Понякога обаче комбинацията от отхвърляне съчетана с ароганстост/присмех има много висока цена и тя е душата ти!

Разбрахте ли сега, защо вероятно при Второто Пришествие Христос няма да ходи от човек на човек и да проповядва вече, а ще хване голямата резачка направо и ще започне да плеви…

Отваряйки се към новите идеи и преживявания, ние не само разширяваме своите хоризонти, но и ставаме по-толерантни и състрадателни хора.