Днес е Разпети Петък – ден на дълбока скръб и същевременно на безкрайна надежда. Ден, в който християнският свят спира дъх, за да преживее отново последните часове на Исус Христос – момента, в който човешкото отчаяние се среща с Божествената любов, а смъртта става врата към вечността.

Подвигът, роден от страдание

Разпятието е символ на крайното самоотрицание. Исус, невинен и чист, приема кръста не като поражение, а като път към победа. Всяка рана, всяка капка кръв, всяка мъка е стъпка към изкуплението на човешкия род. Тук не става въпрос просто за физическо страдание, а за безкрайна жертва – любов, която няма граници.

И точно тук, в сърцето на мрака, се ражда светлината. Защото истинското величие не идва от триумфа без борба, а от способността да се изправиш пред бездната и да не отстъпиш.

Страдащите избраници на Бога

Историята е пълна с Божии избраници, които са преминавали през мъки, за да оставят вечен отпечатък. От пророците, гонени и убивани, до светиите, подлагани на изтезания – техният път винаги е бил изпълнен с кръв и сълзи. Но именно те са оформили духовната същност на човечеството.

Дори онези, които са причинявали страданията, са станали част от Божия план. Вземаме ли например двамата римски войници, които довършили Исус с копия? Според преданието, кръвта и водата, изтекли от раната Му, опръскали очите на единия – Лонгин Слепеца. Той прозрял не само физически, но и духовно, обърнал се и станал мъченик за Христа. Така един от палачите се превърнал в светец – защото Божията милост няма граници.

Жертвата, която пребъдва

Разпети Петък ни учи, че страданието не е краят. То е преход. Когато носим своя кръст с вяра, той ни изчиства, превръща ни в нещо по-велико. Кръстът на Христос е станал дърво на живота, а Голгота – място, откъдето изгрява спасението.

Днес, докато стоим в молитва пред Разпятието, нека си спомним: всяка наша болка, всяко изпитание може да бъде семе на нещо свято. Защото Бог не оставя ничия сълза да бъде напразна.

Верно това са само лафове, колкото да каже някой пълен простак като епитафия на нещата: „Ту-туууу“…