Позволих си един друг поглед към личноста на Христос, която промени хода на историята не със схоластика, а с присъствие!!!

Личността на Христос: Извън канона и позлатата

Ако се вгледаме в историческите и апокрифните пластове, Исус от Назарет не прилича на онзи блед, вечно страдащ аскет, който ни представя по-късната традиция. Той е бил човек на действието, на момента и на радикалната емпатия.

1. Божествената лекота на битието

В много от източниците се вижда, че чудесата на Исус не са били „планирани събития“ с цел пиар. Те са се случвали „между другото“ – като спонтанен отговор на човешката болка. Той не е говорел със сложни философски термини 24/7. Напротив, говорел е чрез метафори за лозя, рибари и хляб – езикът на ежедневието. Исус е бил човек, който е обичал празненствата (първото му чудо е на сватба!), ценял е хубавата компания, музиката и споделената трапеза. Той е притежавал онази харизма, която привлича хората не чрез страх от ада, а чрез усещането за пълноценен живот тук и сега.

2. Революционерът на сърцето

Отношението му към Мария Магдалена (която често се отъждествява с въпросната „лека градска жена“) е най-яркият пример за неговия характер. За Исус социалният статус е бил ирелевантен. В свят, управляван от строги касти и закони за „чистота“, той демонстрира пълно пренебрежение към общественото мнение. Да вземеш за близък спътник жена с такава репутация, е било равносилно на социално самоубийство. Но Исус е виждал ядрото на човека, а не неговата социална „опаковка“. Това не е просто доброта – това е висша форма на бунтарство срещу лицемерието.

3. Конфликтът със системата

Исус влиза в остър сблъсък с жреческата каста (фарисеите и садукеите) не защото отрича вярата, а защото отрича техния контрол върху нея. Той е виждал как религията се превръща в инструмент за потисничество и бюрокрация. Неговата „опасна“ идея е била, че връзката с божественото е лична, свободна и основана на любовта, а не на правилата.

Защо християнството „пробутва“ схоластичния модел?

Често се питаме защо живият, цветен и непредсказуем Исус е бил заменен от строгия, дистанциран и догматичен образ. Причините са предимно практически и политически:

1. Институционализация: За да оцелее една структура, тя се нуждае от ред. Една „свободна душа“, която казва, че храмът е вътре в теб, е трудна за управление. Схоластиката създава йерархия, в която институцията е посредник.
2. Контрол чрез вина: Живият Исус проповядва свобода от страха. Схоластичното християнство често е залагало на чувството за грях и недостойност, за да държи масите в подчинение.
3. Окрупняване на властта: Когато християнството става държавна религия на Римската империя, то е трябвало да стане предвидимо. Цветният, танцуващ и бунтуващ се Исус е бил заменен от образа на „Пантократор“ (Вседържител) – небесно отражение на земния император.
4. Изчистване на „човешкото“: Традицията е искала да подчертае божествеността на Христос чрез отдалечаване от земните му страсти, приятелства и сложни отношения с жени, превръщайки го в недостижим идеал.

Исус е бил личност, която е живеела в равновесие между хаоса на свободата и реда на любовта.

Той не се е страхувал да наруши закона, за да спаси човека.

Той е бил „центърът“, който не се огъва под тежестта на чуждото мнение.

Какъв е той? Това плоските мозъчета няма никога да разберат. Каквото им рече попа-и го пише в Адската Книга за измами, смърт, насилие, подлост, похот и всички други "грехове". Знаем, че за Сад греховете са израз на свобода и индивидуалност. Че същите върши църквата безнаказано. Разобличени до кости от интелектуалеца, имат единствен избор- да го тикнат за дълго в затвора.