Скъпи деца, жената, за която пренебрегвате предупрежденията ми днес, утре ще Ви даде най-тежкия урок...!
  Хлапета, по ред причини не бяхме заедно в този живот, а бащинството ми бе откраднато по механизмът, който ви посочвам по-долу в този текст/предупреждение:
  има уроци, които мъжът може да научи, ако слуша.
Има и уроци, които идват само чрез загуба. Този не е от онези, които трябва да научиш по трудния начин.
Една жена не става разрушителна изведнъж след брака. Тя просто разкрива това, което ти си избрал да не видиш. Това, което търпиш по време на срещите, се превръща в норма в брака. Позволете ми да ви го кажа ясно:
  Първо. Свикналият хаос започва да изглежда нормален. Когато живееш дълго в емоционална буря, спокойствието започва да ти се струва скучно. Драмата ти изглежда като страст. Нестабилността като дълбочина. Когато тя създава напрежение, ти го наричаш любов. Когато те обезценява, го наричаш характер.
  А когато интуицията ти шепне, ти я заглушаваш, за да не я загубиш.
Но, хлапета, хаосът, който нормализирате днес, утре ще бъде тежестта, под която ще ви пречупи!
  Второ. Оправданията се превръщат във вериги. Ти я защитаваш пред приятелите си. Смекчаваш недостатъците ѝ, когато говориш за нея. Казваш си, че е преживяла много. Че ѝ трябва време. Че не го е мислила така. И неусетно тези оправдания стават твоите вериги. Защото всяко оправдание за нея е стандарт, който снижаваш за себе си.
Трето. Бракът не променя това, което срещите вече са показали. Срещите са пробата. Бракът е договорът. Ако не уважава границите ти сега, по-късно ще ги изтрие. Ако носи объркване сега, по-късно ще носи конфликт. Ако руши вътрешния ви мир сега, утре ще руши дома ви. Бракът не укротява бурите. Той просто те заключва вътре в тях.
  Четвърто. Любовта не може да надбяга характера. Можеш да обичаш дълбоко и пак да направиш грешен избор. Любовта не отменя ценностите. Любовта не лекува незрялостта. Любовта не поправя липсата на характер. В дългосрочен план характерът винаги печели. А когато характерът е слаб, любовта става скъпа цена.
  Пето. Съжалението идва тихо, а после изведнъж. То не се появява в деня на сватбата. Появява се години по-късно. В мълчанието на масата. В напрежението без ясна причина. В отражението на мъжа, когото вече не разпознаваш. Когато съжалението заговори, напускането вече струва повече, отколкото оставането някога е струвало.
 
И последно, хлапета: Правилната жена няма да разклаща духа ви. Тя ще го укрепва. Няма да ви обърква. Ще ви дава яснота. Няма да се състезава с вътрешния ви мир. Ще го пази. Няма да хленчи за пари, а ще стане опората върху която вие ще правите парите си...

Никога не се женете за жена, която трябва постоянно да търпите!

Никога не градете живот с човек, който ви прави по-малки...
Защото жената, която избирате, или ще умножи силата ти, или ще се превърне в тежестта, която те пречупва.
Ако сте разбрали нещо, чудесно - ако не сте разбрали нищо, абе майната ви смачкана..

Избирайте мъдро
. Бъдещето Ви гледа, а вашите деца ще възстановят справедливостта и ще раздадът възмездия за вашите грешки, както това правите вие в моментът...!

Такива са законите на животъ тука...  

гледай кефа. Ама си бачкай Трайко.

Многото ти дрънкане НА АБА не хваща дикиш. Няма как да се умиеш сред кочина (мафия). От друга страна, сега си в идеалната възраст за "развитие" на ония хубави и сладки ментални и др. инсуфициенции.