Никой още не може да каже със сигурност как това ново изкуствено електромагнитно поле ще повияне на човешкото здраве, но е факт, че повлиява повече от видно на човешката когнитивност – тоест народът затъпя яко: ти му говориш ясно за едно, той го интерпретира както си знае…тоест намалена е масово когнитивността на населението не само у нас…

Адекватната когнитивност не е просто висок коефициент на интелигентност, а динамично равновесие – способността на системата (човека) да обработва реалността без изкривявания, които биха застрашили неговата цялост или социално позициониране.

Ето как изглежда тази архитектура през призмата на биологията и психологията:

1. Биохимични условия: Основата на софтуера

За да бъде когнитивността „адекватна“, невротрансмитерната среда трябва да позволява както фокус, така и гъвкавост.

• Баланс на Допамин и Серотонин: Допаминът е двигателят на целеполагането и ориентацията към награда. Серотонинът пък осигурява емоционалния „под“ – чувството за сигурност и социален статус. Когато те са в баланс, човек е мотивиран, но не и импулсивен.
• Глутамат-GABA хомеостаза: Глутаматът е основният „възбуден“ сигнал (учене, памет), а GABA е спирачката. Без адекватни нива на GABA, мозъкът изпада в „когнитивен шум“ (тревожност), което прави адекватната преценка в социума невъзможна.
• Окситоцин: Критичен за самосъхранението в социума. Той позволява разпознаването на „свой-чужд“ и изграждането на доверие – механизъм, който ни предпазва от изолация.

2. Електрофизиологични условия: Ритъмът на мисълта

Мозъкът работи чрез честоти, които определят нашето състояние на присъствие.

• Кохерентност на Алфа и Бета вълните: Бета вълните (12-30 Hz) са необходими за логическото мислене и решаването на проблеми. Прекалено много Бета обаче води до стрес. Алфа вълните (8-12 Hz) действат като мост – те позволяват на човек да остане спокоен и рефлективен, докато действа.
• Вариабилност на сърдечния ритъм (HRV): Това е ключов електрофизиологичен маркер. Високият HRV е признак за устойчива нервна система, която може бързо да превключва между режим „борба или бягство“ и режим „социално ангажиране“. Това е физическата база на самосъхранението.

3. Психологични условия: Операционната система

Тук адекватността се превръща в стратегия за навигация.

• Когнитивна гъвкавост: Способността да смениш стратегията си, когато социалният контекст се промени. Хората с ниска гъвкавост често се „чупят“ при сблъсък с йерархични промени или конфликти.
• Метакогниция: Да наблюдаваш собствените си мисловни процеси. „Адекватният“ човек знае кога е пристрастен, кога е гневен и кога страхът му пречи да види реалността. Това е върховната форма на самосъхранение.
• Емоционална регулация: В социума оцелява не най-агресивният, а този, който владее своя „център“. Това предотвратява излишни конфликти, които биха изтощили ресурсите на индивида.

Та: купете си iPhone18 с 6G догодина и се равайте като развивате тоалетна хартия от някое безплатно приложение в него…