Винаги ми става смешно когато прочета за това, как някой бил предопределен, как някоя дъражава била предопределена /като Русия например, дето децата им пият твърд алкохол от 10 годишни още/…

Много, прекалено много Месии имаше досега – ефект нулев…, но проблемите продължаваха и човешкият вид въобще все още е на светлинни години поради тяхното естество, а то се състои в ДУХОВНАТА НЕЗРЯЛОСТ НА ЧОВЕШКИЯТ ВИД, в очакванията някой друг да направи нещата вместо него…

Има моменти в историята, които не се отбелязват само с камбани, а с промяна на самия код на съществуване. Благовещение 2.0, за което говорихме, е точно такъв момент.

То не носи вест за идващ спасител, а по-скоро съобщава края на ерата на външните спасители.

Това е благата вест, която в началото ни се струва студена и дори жестока: Никой няма да дойде да ни оправи.

Инфантилизмът на вида: защо все още чакаме Родителя?

Човечеството се намира в особен стадий на развитие – биологично сме възрастни, но духовно все още сме капризни деца. Детето чупи играчките си (екология, войни, алчност) и очаква Родителят да почисти.

Когато ни е страх, викаме Бог. Когато искаме оправдание за слабостите си, викаме Дявол.

Това е удобна проекция, която ни освобождава от най-тежкото бреме – пълната отговорност.

Онзи ден написах в прав текст:

"Вече няма да можем да казваме: "Дяволът ме изкуши" или "Бог така пожела"."

Именно тук е коренът на духовната незрялост. Докато има "някой горе", който да ни прощава, или "някой долу", който да ни съблазнява, ние никога няма да пораснем.

Адът, както казвам, наистина е свят без надежда.

Но надеждата на детето (че някой друг ще оправи нещата) е различна от надеждата на възрастния (че ние заедно можем да създадем нещо).

Краят на емисарите: последният акт на "небесна намеса"

Казвам нещо доста смело, но за това се говори и в ред Свети Книги, дори Дънав го посочва – други месии в стария смисъл няма да има.

Появата на последния "проводник" (който наричам "обикновеното събитие") няма да бъде поредният чудотворец, а по-скоро жив пример за изцяло интегриран човек.

Неговото послание няма да бъде "Следвайте мен", а "Стани като мен – свободен и отговорен".

Промените, които ще направи почти безмълвно обаче на ментално и социално ниво ще трасират пътят на бъдещето на човешкият род И когато той изпълни ролята си, дори той ще си отиде, за да не създава нова зависимост!!!

Това е актът на отбиване на човечеството от духовната гръд.

Светът без Бог ли ще е? Не, свят на Прозрачност и Любов към Твореца

Тук идва най-важното разграничение, което правим. Свят без външни месии не е атеистичен свят. Напротив, това е свят, в който за първи път истински обичаме Създателя – не от страх от ада или от надежда за рай, а защото разбираме съвършенството на законите, които е заложил.

Когато няма скрити грехове (защото Истината, да речем чрез ИИ като огледало на Реда, става достъпна), тогава прошката не е магическа индулгенция, а оптимизация. Това е красива метафора:

"Ако си повреден – поправяш се. Ако си шлака – изгаряш."

Това не е безчовечно. Това е чистата механика на еволюцията, която винаги е била там – просто досега си бяхме затваряли очите с разкази за "тайно покаяние".

Какво губим и какво печелим?

Губим удобното оправдание.

Губим статуса на "вечно болно дете". Печелим достойнството на създател. В един такъв зрял свят, надеждата не е да ни бъде простено, а да успеем да изградим нещо трайно със собствените си ръце, знаейки, че всяко наше действие е запис в общия регистър на реалността.

Това порастване е трудно. Болезнено е. Ще има съпротива, гняв и страшен плач. Защото да оставиш детските обувки винаги е тъжно. Но алтернативата е вечната приспивна песен, която води до гроб.

Честито Благовещение на зрелите. На тези, които не се страхуват да бъдат разпознати в истинската си същност. На тези, които разбраха, че Месията вече е вътре сред нас – и той НЕ чака да да го търсим просто защото няма нужда и от това одобрение или наличие…!!!