Анатомия на една 2000-годишна лъжа
За да бъде вярата ни истинска, тя не може да почива на илюзии. Често големите трагедии започват с една малка, почти незабележима лъжа. След нея идват още няколко, за да подкрепят първата. После се вкарва изкривено мислене, за да се коригират последиците от тези лъжи, и накрая се манифестират нови измами, които да замаскират дефектите на самото такова мислене.
Така, в продължение на две хилядолетия, образът на Човека бе затрупан от пластове догми. А истината е, че Той е бил човек. Човек от плът и кръв, чиито нозе са били прашни и миризливи от дългия път, който е обичал музиката, песните и танците. Той не е бил далечен и недостъпен идол, а учител, владеещ древните и магически изкуства на лечението и облекчаването на болката. Неговите „чудеса“, като превръщането на водата във вино, са били демонстрации на висше астрално въздействие – знание, което по-семплите хора около него не са могли да разберат и затова са го поставили наравно с Твореца.
Но Той дойде не за да бъде Бог, а като Вестоносец на Яхве.
Цената на Сигмата
Животът му е бил низ от опити да бъде впримчен в конфликтите на социума. Той ги избягва умело, но това изисква огромна енергия. Виждаме човешкото в него дори в моментите на гняв – когато проклина смокинята или разчиства търговския пазар. Именно тези актове на непримиримост срещу превръщането на духовното в сергия му костват кръста.
Тук се ражда и голямата манипулация, превърната от мнозина в „банкомат“ през вековете. Всъщност, какво значение има дали е възкръснал физически?
Важното е съобщението.
Той имаше мисия – да донесе думите на Небесата – и я изпълни. Чернилката на битието погълна неговата светлина за миг, но не успя да я угаси.
Да носиш „Сигмата на Небесата“ означава да приемеш страданието като спътник. Да те обявят за луд, защото вървиш с отхвърлените от обществото. Да скиташ, правейки добрини, без пукната пара, и да завършиш земния си път в очите на света като „мизерник“. Това е тежкият избор на духа.
Истината под кръста
Разпети петък е напомняне, че вярата не е сделка. Който смята, че небето раздава „пари на калпак“ или благоденствие само срещу споменаване на името Му, просто е объркал отбора.
Днес, докато минавате под плащеницата, помислете за Човека.
За Неговата самота, за Неговия бунт срещу фалша и за тежката цена на Истината.
Вярата не е в лъскавите одежди, а в тишината на сърцето, което знае, че пътят към светлината винаги минава през трудния избор да бъдеш истински.
