Санатизмът на Лавей, е най-примитивният от трите налични в момента течения в сатанизмът и е предназначен за масовата популация, за плебсът!

Скандалът от предния ми пост очаквано избухна с пълна сила. Страстите в България се разпалиха до червено, но докато мрежата се дави в повърхностни спорове „за“ и „против“ модерното, истинският проблем остава напълно пропуснат от погледа на повечето наблюдатели.

Нека го кажа съвсем ясно от самото начало: в сърцето си нямам никакво осъждение към Дара като личност или изпълнител. Тя е просто лицето на една огромна индустрия. Но продължавам да твърдя, че спечелването на Евровизия изобщо не е повод за национална гордост. Напротив – за мен този триумф е символ на посока, която не бих искал да виждаме като пример или ценностен модел в нашето общество.

Зад бляскавата поп опаковка и етно мотивите всъщност се крие една съвсем чиста, идеологическа проява на модерния сатанизъм по Антон Лавей. И не, това не е конспирация, а въпрос на прост прочит на символите и текста.

 

Философията на Лавей, опакована като „себеизразяване“

Мнозина бъркат Лавеевия сатанизъм с филмови клишета за черни наметала и ритуали. В същината си обаче, учението на Лавей е радикален егоцентризъм – издигането на собственото „Аз“, на личния каприз и бунта срещу всякакъв обективен морален ред в абсолютен закон. „Прави каквото искаш“ и „аз съм собственият си бог“.

Когато погледнем официалния превод на текста на „BANGARANGA“, картинката се подрежда с плашеща прецизност. Това не е песен за свобода; това е химн на абсолютния, деструктивен егоизъм:

„Аз съм хаосът, който влиза през вратата... Не ме спирай, не ме укротявай — аз съм буря, която не можеш да държиш. Казваш ми какво да правя, но аз не слушам. Правя всичко по свой начин... Аз съм и огън, но и проклятие, които не могат да бъдат потушени.“

Това е директна проповед на хаоса. Смирението, кротостта и зачитането на другия са обявени за слабост. „Аз“-ът е по-важен от всичко, дори ако трябва да донесе проклятие.

 

Подмяната: Когато наричаме злото добро

От зората на човешкия генезис винаги е имало хора, които вървят срещу течението на епохата. Истинският бунт днес обаче не е в това да се съблечеш на сцена във Виена и да викаш за хаос – това го прави всеки втори. Истинският бунт е да застанеш зад истината в свят, който я отрича.

Тук не става въпрос за омраза към когото и да било, а за загриженост. Защото вярата в Господ-Създател не е просто сляпо „да сме против света“, а мисия да бъдем светлина там, където посоката е изгубена. А днешната култура е изгубила компаса си до степен, в която думите на пророк Исая (5:20) звучат по-актуално от всякога:

„Горко на ония, които наричат злото добро, и доброто зло, турят тъмнина за светлина, и светлина за тъмнина...“

Ние аплодираме едно деструктивно послание, наричаме го „прогрес“, „изкуство“ и „повод за гордост“, само защото е поднесено с хубав ритъм.

 

Нека се замислим за утре

Когато едно общество започне да припознава бунта, хаоса и егоцентризма като свои най-висши ценностни модели, то доброволно подписва духовния си банкрут. Дара спечели конкурс, но какво печелят децата, които утре ще си тананикат, че са „проклятие, което не може да бъде потушено“?

Време е да спрем да се заслепяваме от блясъка на купите и да погледнем какво реално ни се продава под масата. Изкуството има сила – то или извисява, или руши. И снощи видяхме как разрухата бе коронована с бурни аплодисменти.

Ами ако беше хленчене от сорта на: "благодат, която е погазена"?

За мен Бангаранга е перфектна музикална пародия на безумните претенции, в които безскрупулните недоучили наглеци се опитват да удавят света. Респект към авторите й!