Добро утро на всички, които снощи си легнаха с усещането, че светът е станал малко по-шумен, малко по-шарен и драматично по-объркан. Ако и вие сте прекарали вечерта пред екрана, вероятно още ви кънти в ушите. Да, Евровизия отново приключи, а голямата корона отиде при Дара и нейната „BANGARANGA“.
Ако великият Оскар Уайлд беше жив днес, за да изгледа този триумф на децибелите и конфетите, той вероятно щеше бавно да запали цигара, да се усмихне с онази своя уморена, но съвършена аристократична ирония и да отсече: „Единственият начин да се отървеш от изкушението, е да му се предадеш. А това шоу се е предало изцяло на Дявола.“
Днес, когато еуфорията утихва и брокатът се чисти от сцената във Виена, нека погледнем към този казус през неговите очи. Присъдата обаче трябва да е малко по-изтънчена: това, което видяхме, е чист, долен сатанизъм, маскиран като модерен поп.
„Не е уаууууу“... или за евтиния дуализъм
Нека си кажем истината – песента въобще не впечатлява с музикални достойнства. Тя просто „не е уаууууу“ – точно в онзи ироничен, леко подигравателен смисъл, с който Камен Донев описва кухия модерен възторг. Но в днешно време, както би отбелязал Уайлд, „хората знаят цената на всичко, но не и стойността на нищо.“ Гласува се за опаковката, за ефекта, за провокацията.
Дара ни пее упорито: „I"m an angel, I"m a demon“ (Аз съм ангел, аз съм демон). Модерната публика, вечно гладна за дълбочина, бърка тази евтина заигравка с някакъв висш „артистичен дуализъм“. Но истината е далеч по-прозаична. Да си играеш с демоничното, просто за да бъдеш интересен и кликаем в TikTok, е висша форма на духовен кич. Когато изкуството спре да се стреми към красивото и възвишеното, а започне да възхвалява лудостта („I"m a psycho for no reason“), то престава да бъде изкуство. Превръща се в проповед на мрака, опакована в три минути радиофоничен бийт.
Покана за духовна капитулация
„Никое изкуство не е напълно невинно“, обичаше да казва Уайлд. И текстът на „BANGARANGA“ го доказва с почти диктаторски тон. Той директно ни заповядва: „Surrender to the blinding lights... lose my mind“ (Предай се на заслепяващите светлини... изгуби ума си).
Това не е просто невинна покана за среднощен танц в клуба. Това е призив за духовна капитулация. Модерният свят е толкова заслепен от блясъка на прожекторите и лайковете, че доброволно отказва да мисли, изключва критичното си самосъзнание и се предава на общия хаос („Welcome to the riot“). А какво всъщност е сатанизмът в неговата есенция, ако не точно това – съзнателен отказ от светлината и разума в името на заслеплението?
Кукери на повикване: Истинското падение
„Мога да устоя на всичко, освен на лошия вкус“ – ето тук Уайлд щеше да въздъхне най-тежко.
Най-големият естетически грях на това изпълнение беше бруталната злоупотреба с традицията. Да вземеш свещения кукерски ритуал, който по право, история и дух е създаден, за да гони злите сили, и да го смесиш с разюздан, тежък клубен бийт и истерични викове за хаос (Bangaranga) – ето това е истинското падение.
На сцената във Виена ние не видяхме българска традиция, нито културно наследство. Видяхме тъмен, подменен, езически ритуал, в който злото не се гони. Напротив – то се кани на танц, ухажва се и му се пляска в ритъм.
Финална присъда
Обществото днес е станало толкова толерантно, всеразбиращо и политкоректно, че е готово да прости всяка низост и всяка духовна празнота, стига тя да е добре озвучена и подкрепена от мащабно светлинно шоу.
Но за тези, които все още имат сетива за истината, за стойността и за истинската естетика – снощното шоу брутално прекрачи границата. То беше нищо повече от естетически и духовен сатанизъм. Честито на печелившите, а на останалите – приятно събуждане.
Опитаха се да ме ИЗГОНЯТ от Sofia Pride ...
Кой ще спечели патента за новата българс...
