Ех, бедни ми непознати интернет приятелю.
В сбъркан свят ще пораснеш. В алчен, обиден и понякога плашещо злобен свят. Свят, в който заглавията всеки ден ни заливат с мрачни абсурди — синове вдигат ръка срещу майките си, брат предава брата си, бащи петнят собствените си дъщери, а деца упражняват жестокост върху деца. Хора тровят земята, газят я, убиват я и я цапат, сякаш имат резервна в джоба си.
И най-парадоксалното? Ей тия, дето са първи в църквите и на първия ред на всяка литургия, често се оказват най-грешните. Нито са познали Бог, нито са Го разбрали. Хем се кръстят с едната ръка, хем с устните си проклинат. Хулят, клеветят, обиждат, сочат с пръст всеки различен и все Сатаната им е в устата. Това тяхното не е вяра. Това е вяра за показ — евтин спектакъл за пред хората, но празен откъм съдържание.
Ала не губи надежда. Защото добро има, приятелю. Такова обикновено, скромно и по човешки чисто добро. То не вдига шум, не прави кампании и не търси лайкове. Него да търсиш! И когато го срещнеш — ръка да му целунеш. То лесно се познава, не по думите, а по очите. Ако очите на човека срещу теб блестят и се смеят отвътре, значи добро е пред тебе. Доброто все нагоре гледа — към небето, към звездите, към птиците. А злото? Злото винаги гледа надолу, към калта и земята, защото дълбоко в себе си знае къде ще легне един ден и се страхува адски от смъртта.
Светът винаги е бил разполовен от този вечен контраст:
- Едни обичат — други избират да мразят.
- Едни почитат Бог в сърцата си — други са Го затворили зад студените стени на църквите.
- Едни прощават и забравят — други се величаят, подхранват гордостта си и боледуват от собственото си ego.
- Едни подават ръка да помогнат — други плюят в протегнатата длан, а после точно от липса на протегната ръка мрат.
Ти, приятелю, бъди скромен.
На Бог недей да се правиш, че много ще си повярваш, а гордостта е най-тихият и опасен грях. Славата е като птичка — никога не седи само на един клон и на едно място днес е тук, утре я няма. Ти не търси да си славата. Ти бъди като песента. Едни разсмивай и утешавай в тежки дни, други натъжавай и карай да се опомнят, когато са кривнали от пътя.
Животът, интернет приятелю, е абсолютно еднакъв за всички — и за нас, хората, и за орела в небето, и за сърната във гората, и за пчелата на цвета, и за кучето на прага, и за онази котка, дето може би сега спи в скута ти, докато четеш тези думи.
Животът е заем, непознати приятелю. Живееш, живееш... пък един ден дойде време да го върнеш. Въпросът е какво ще оставиш след себе си, докато си бил тук.
абсурдно незнание за комунизма от поколе...
Бойко Борисов и Влади Горанов с една и с...
