Някои наричат днешната романтика „високи стандарти“, аз обаче я помня още от етапа на първоначалното натрупване на капитал.

Още през далечната 1993 г. една руска художничка ми направи пълна макроикономическа прогноза на любовта. Една вечер ме погледна философски и чистосърдечно ми обясни: „Миличък, дойдоха времена, в които ако портфейлът ти няма правилното сечение, не вървиш. Ако ще да си Ален Делон и Хъмфри Богарт, събрани в едно тяло.“ Оказа се пророк. Вятърът от изток отдавна духа и по нашите географски ширини, където първият въпрос на среща вече рядко е „Какво четеш?“, а по-скоро „Какъв му е разходът на тоя двигател?“.

Години по-късно, паркирам един стар Touareg пред медицинския кампус в квартал Алма в Брюксел. Още не бях загасил фаровете, и наоколо светкавично се отвориха гишетата за социални помощи: — „Ох, зарядното ми изгоря точно днес...“ — „Телефонът ми нещо се мъчи, горкият, стар е вече...“ — „Хазяинът звъня за наема, направо не знам...“

Никога не съм бил от мъжете, които държат змия в джоба си, но винаги ми е било забавно как класическото ухажване плавно мутира в обществена поръчка.

Оказва се, че романтиката не е умряла — просто е минала на месечен абонамент с включени консумативи и амортизация.