Има един стар виц за лудницата, в която от едната стая се носи тържествен вик: „Мене Господ ме изпрати тука!“, а от съседната веднага долита раздразнен отговор: „Абе, не го слушайте, никъде не съм го пращал тоя!“

Смешно е, но зад хумора се крие въпрос, стар колкото света: как всъщност говори Творецът и защо винаги праща някой друг да свърши трудната работа?

Краткият отговор е, че чистата същност на Яхве не се побира в крехката човешка биология.

Силата на тези първични вибрации би изпепелила обикновения смъртен за части от секундата.

Затова Безкрайното снизхожда до нашето ниво чрез филтри — като горящ, но неизгарящ храст, като повей на тих вятър, през сънища, символи или като оня дълбок, понякога неудобен вътрешен глас, който отказва да замлъкне.

Днес мнозина с амвонен плам тръбят, че Божиите избраници са силните на деня — политици, световни лидери и хора на тронове.

Колкото е претенциозно това твърдение, толкова е и жалко. Ако погледнем историята, Небесният отдел „Човешки ресурси“ има съвсем различни критерии:

·        Мойсей — заекващ беглец, въоръжен само с дървена овчарска тояга, който превърна морето в сух път и се опълчи на цяла империя.

·        Давид — най-малкият син, пастир, а по-късно едновременно грешник и псалмист, прелюбодеец и покаян цар. Човек, познал дъното на собствената си немощ.

·        Пророците — самотници, които по-често са били гонени и неразбрани, отколкото окичвани с лаври.

Божият избор рядко се основава на човешки стандарти като физическа сила, блясък, титли или его.

Напротив — егоцентризмът и самодостатъчността са перфектната изолация срещу Божията благодат. Той търси съкрушено, меко сърце, способно да се довери и да расте през изпитанията.

Да бъдеш проводник на тази Сила не е привилегия за паради, а тежък кръст. Излезеш ли напред, анонимността свършва и срещу теб се изправят съвременните Голиати — системата, присмехът, страхът!!!

Но точно тогава идва и закрилата: когато човек застане с празни ръце, но пълно доверие в Яхве, и промълви: „Аз излизам против тебе в името на Господа на силите“.

Божият избор не е златен медал за морално превъзходство, нито сертификат, че си по-добър от ближния.

Той е суверенен план, в който най-слабите инструменти вършат най-великата работа, за да остане славата там, където й е мястото — при Източника.