***  

Там, под залеза така магичен,
в чийто лъч денят самичък се гаси,
о, любимо мое, мило ми момиче —
Чорлу теб те мами с дивни красоти.    

Вечерта косите ти прегръща,
грейва в злато цял небесния ефир.
Този залез безвъзвратно те поглъща,
с лекота магична, сякаш е факир.     

В мен една мечта сама порасна,
бях мечтал си тайно, в този град,
с теб да бъда обич тъй прекрасна —
по-далеч от бриза, който носи хлад.   

Пасианси звездни Чорлу там реди,  
самота за мене Варна тук гради.                                               

               Бурен Трън