Стоят си двеста и четиридесет, всички крадливи, без и капка срам, в пашиния двор, под небето покрито, пият мазно кафе, наслада безкрайна.

"На здраве!", вика пашата, с усмивка широка, докато крадците му пият здравето. В скута му те, без грижа и тревога, забравят за морал, за добро и злодеяние.

Но ах, тази идилия не е безкрайна, защото знае се – всяко зло носи възмездие. Ден ще дойде, когато справедливостта свети, и юнаките крадливи ще намерят своето наказание.

Кражбата, ах, сладка и примамлива, но последствията – горчиви като кафето неканено. Пашата си пие, юнаките си крадат, но възмездието идва, тихо, но неизбежно.

И така, в сарказъм завита история, за юнаки крадливи под пашиния поглед. Да се помни – всяка кражба има цена, и възмездието, макар и късно, винаги надделява.