Владетели на ужасите: Мечо Пух и Прасчо

В гората тихо беше някога,
Мечо Пух и Прасчо — тандем приятен, нали?
Но властта ги съблазни, на трона ги качи,
А с тях се завъртя свят на мрак и беди.

Пух обяви мед за данък нов,
Прасчо прати всеки в строг затвор.
"Който не яде мед, предател е зъл,
А Прасчо — цар на страха, в тоя свят престол."

Селяните стенат, безсилни и глухи,
Кой би помислил, че Пух ще ги лъже?
А Прасчо с войска от мечета крещи:
"Преврат срещу нас? — Не, това не върви!"

Но се надигнаха от сенките зли,
Ловецът и Шапчицата, с план страховит.
"Пух и Прасчо ли? О, каква е беда!
Сега ще им дадем да сънуват сега!"

Първо медът се превърна във кръв,
А кошерите — в гробища без покров.
Ловецът със пушката ходи напред,
Шапчицата му шепне: "Хайде, сега ги сгъни!"

Пух и Прасчо пищят, но кой ли ще чуе?
Това е краят на двамата звяри зли.
Царството падна, и властта — до кости,
Сън в кошмара — дори за мечоци и свински гости.

Ловецът се смее, Шапчицата вдига чаша,
"Така свършва приказката... с властта ви мръсна.
---
Поздравявам главните герои на това мое стихотворение с началото на техният край!