На международната сцена, руският президент Владимир Путин получи неочакван удар от коня на обединените усилия на Турция и Израел, а може би и на други държави. Тази нова геополитическа динамика показва, че традиционните съюзи могат бързо да се променят и че нови играчи могат да заемат централно място на глобалната шахматна дъска.

Бъдещето на Сирия обаче изглежда мрачно. Подобно на Либия, страната вероятно ще продължи да бъде разкъсвана от вътрешни конфликти и борби за власт. Ислямският екстремизъм може да разцъфти отново, а народът ще продължи да живее в бедност, тъй като новите управници също ще бъдат водени от лични интереси и стремеж към богатство.

Цената на петрола ще намалее, което ще удари сериозно руската икономика. Москва може да бъде принудена да оттегли своите военни бази от Сирия, което ще бъде равносилно на нов Афганистан за Русия – с непредвидими външно- и вътрешнополитически последици.

Съдбата на кюрдите също ще премине на ново еволюционно стъпало. Подкрепени както от САЩ, така и от Израел, кюрдите могат да играят ключова роля в елиминирането на влиянието на турския президент Ердоган в региона. Това е част от дългосрочна стратегия, която цели да стабилизира Близкия изток и да предотврати разпространението на радикални идеологии.

В заключение, сривът на режима в Сирия е само началото на една нова глава в историята на Близкия изток. Глобалните последици от тези събития ще се усещат дълго време, а бъдещето на региона остава несигурно.