Никой от нас включително и държавите по света не е цвете за мирисане и всяко нещо е следствие от консолидация на други събития, които често остават „невидими“/скрити за съзнанието на обикновеният човек.

Живеем в свят в който може би половината от планетата мрази Русия, а другата половина мрази САЩ също така яростно…

Ще поделкам темата за русофобията, защото тя е в основата на това патологично отрицание и хейтърстване на Русия и Руският народ…

Рускофобията е резултат от сложно преплитане на исторически и съвременни фактори. Историческото наследство на руския империализъм и съветската окупация, комбинирано със съвременната агресивна външна политика и пропаганда, са създали дълбоко недоверие и страх. В същото време идеологическите различия и енергийната зависимост допринасят за усилването на този феномен. Разбирането на тези причини е важно за контекстуализирането на съвременните отношения между Русия и останалия свят.

Исторически причини:

1. Имперското минало на Русия:
   • Русия е имала дълга история на експанзия и империализъм, което е създало страх и недоверие сред съседните ѝ държави. Особено в Източна Европа, където руската експанзия е оставила дълбоки следи, има силно историческо недоверие.
   • Събития като разделянето на Полша, окупацията на балтийските държави и намесата в Централна Европа през 19-20 век са оставили трайни спомени.
2. Студената война:
   • През Студената война (1947-1991) Западът и Източният блок, воден от СССР, са били в остра конфронтация. Пропагандата от двете страни е усилвала образа на врага, което е оставило дълбоки следи в колективната памет.
   • СССР е асоцииран с тоталитаризъм, репресии и липса на свободи, което е допринесло за негативния имидж на Русия.
3. Съветската окупация в Източна Европа:
   • След Втората световна война СССР установява комунистически режими в Източна Европа, което е съпроводено с репресии, цензура и икономическа експлоатация. Това е оставило дълбоко недоверие и страх от Русия в региона.

Съвременни причини:

1. Агресивната външна политика на Русия:
   • След разпадането на СССР Русия продължава да използва сила в международните си отношения. Събития като войната в Грузия (2008), анексирането на Крим (2014) и подкрепата за сепаратистките движения в Източна Украйна са възприети като агресивни действия.
   • Тези действия са усилили страховете и недоверието към Русия, особено в бившите съветски републики и Източна Европа.
2. Информационните войни и пропаганда:
   • Русия е известна с използването на пропаганда и дезинформация като инструмент за влияние в чужди държави. Това е създало чувство на заплаха и недоверие, особено в Западна Европа и САЩ.
   • Скандалите около намесата в избори (като тези в САЩ през 2016) са допринесли за негативния имидж на Русия.
3. Идеологически различия:
   • Русия се позиционира като защитник на "традиционните ценности" и се противопоставя на либералния Запад. Това води до идеологически конфликти, особено по въпроси като правата на ЛГБТ+ общността, свободата на словото и демокрацията.
   • Западните държави виждат Русия като заплаха за своите ценности и начин на живот.
4. Енергийната зависимост и геополитика:
   • Русия е основен доставчик на енергийни ресурси за Европа, което я прави силна геополитическа сила. Това е създало чувство на уязвимост и страх от руската доминация в енергийния сектор.
   • Събития като газовите кризи между Русия и Украйна са усилили тези страхове.

От друга страна ненавистта към САЩ е резултат от комбинация от исторически, политически, икономически и културни фактори. Докато САЩ са символ на свобода, демокрация и възможности за много хора, за други те са символ на империализъм, неравенство и лицемерие. Това разделение е естествено за глобална сила, която играе централна роля в световните дела. Разбирането на тези причини е важно за контекстуализирането на съвременните отношения между САЩ и останалия свят.

Ето някои от основните причини, поради които много хора по света изпитват негативни чувства към САЩ:

1. История на интервенции и империализъм

• Военни интервенции: САЩ са участвали в множество военни конфликти по света, често под предлога на защита на демокрацията или националната сигурност. Въпреки това, тези интервенции често са имали разрушителни последици за местното население. Примери включват войната във Виетнам, войната в Ирак (2003), и подкрепата за военни режими в Латинска Америка.
• Подкрепа за авторитарни режими: САЩ често са подкрепяли диктатори и авторитарни режими, стига те да са били полезни за американските стратегически интереси. Например, подкрепата за Аугусто Пиночет в Чили или Саддам Хюсеин преди войната в Персийския залив.
• Доктрина на "Американската ексепционалност": Идеята, че САЩ имат уникална роля да налагат своите ценности и интереси по света, е възприета като арогантна и империалистична от много хора.

2. Глобалното икономическо влияние

• Неолибералната икономическа политика: САЩ са играли ключова роля в налагането на неолиберални икономически политики чрез организации като Международния валутен фонд (МВФ) и Световната банка. Тези политики често са водили до икономически кризи, увеличаване на неравенството и бедност в развиващите се страни.
• Глобализацията и експлоатацията: Много хора смятат, че американските корпорации експлоатират работната сила и ресурсите на бедните страни, за да увеличат своите печалби. Това е довело до негативна реакция срещу "американския капитализъм".
• Икономически санкции: САЩ често налагат икономически санкции срещу други държави, което води до страдания на обикновените хора. Примери включват санкциите срещу Иран, Венецуела и Куба.

3. Културен империализъм

• Налагане на американската култура: Американската култура (филми, музика, фастфуд, мода) е доминираща в световен мащаб, което много хора възприемат като заплаха за местните култури и традиции. Това е известно като "културен империализъм".
• Американският начин на живот: Някои хора смятат, че американският начин на живот, който включва консуматорство, индивидуализъм и липса на социална отговорност, е вреден за обществото и природата.

 

4. Двойни стандарти във външната политика

• Подкрепа за Израел: САЩ са един от основните поддръжници на Израел, което е довело до критики от страна на арабския и мюсюлманския свят, особено във връзка с палестинския въпрос.
• Права на човека: САЩ често критикуват други държави за нарушения на човешките права, докато самите те са замесени в скандали като този в затвора Абу Граиб или използването на тормоз в Гуантанамо.
• Двойните стандарти в международните отношения: САЩ често са обвинявани в прилагане на различни стандарти за своите съюзници и за своите противници.

5. Вътрешни проблеми на САЩ

• Расизъм и социално неравенство: САЩ са известни със своите проблеми с расизма, полицейското насилие и социалното неравенство. Много хора по света виждат това като доказателство за лицемерието на американските ценности.
• Оръжия и насилие: Високата степен на насилие с огнестрелни оръжия в САЩ е възприета като провал на американското общество и неговата политическа система.

 

6. Пропаганда и медийно влияние

• Антиамериканска пропаганда: Държави като Русия и Китай активно използват пропаганда, за да изобразяват САЩ като основен източник на проблемите в света.
• Медийно доминиране: Доминирането на американските медии по света също е възприето като форма на културен империализъм, което води до негативна реакция.

7. Екологични проблеми

• Климатични промени: САЩ са един от най-големите замърсители в света и често са критикувани за липсата на достатъчни усилия в борбата с климатичните промени.
• Експлоатация на природни ресурси: Американските компании често са обвинявани в експлоатация на природни ресурси в други държави, което води до екологични катастрофи.

Идеята за нов световен ред е сложна и противоречива тема, особено когато се лансира от държави с авторитарни режими, които самите те не са пример за демокрация и свобода. Нека разгледаме този парадокс и какво може да означава за бъдещето на международните отношения.

1. Ролята на Тръмп и Путин в световната политика

• Доналд Тръмп: През мандата си Тръмп използваше политика на "Америка на първо място", което означаваше фокус върху американските интереси, понякога за сметка на международното сътрудничество. Той често критикуваше глобалните институции (като ООН и НАТО) и подкопаваше многостранните споразумения. Това доведе до нестабилност в международните отношения и създаде вакуум, който други държави (като Русия и Китай) се опитаха да запълнят.
• Владимир Путин: Путин, от друга страна, винаги е твърдял, че светът трябва да бъде "многополярен" и че САЩ не трябва да доминират глобалната политика. Той използва антиамериканската реторика, за да укрепи позициите си както във вътрешната, така и във външната политика. Въпреки това, Русия под ръководството на Путин е известна с авторитаризма си, репресиите срещу опозицията и агресивната си външна политика.

Проблемът: И двамата лидери са критикувани за това, че поставят своите лични и национални интереси над глобалното благо. Това води до недоверие и нестабилност в световен мащаб.

2. Идеята за нов световен ред

• Какво означава "нов световен ред"? Това е идеята за преструктуриране на международната система, така че тя да бъде по-справедлива, по-балансирана и по-малко зависима от доминацията на една или две суперсили (като САЩ и Китай). Това би включвало по-голямо участие на развиващите се страни, по-силни международни институции и по-добро разпределение на ресурсите.
• Парадоксът: Идеята за нов световен ред често се лансира от авторитарни режими (като Русия, Китай и Северна Корея), които самите те не спазват принципите на демокрацията, правата на човека и международното право. Това създава противоречие: как може държави, които репресират своите граждани, да предлагат по-справедлива световна система?

3. Проблемите с авторитарните режими като предлагатели на нов ред

• Лицемерие: Авторитарните режими често критикуват САЩ и Запада за "двойните стандарти", но самите те са известни с корупция, репресии и нарушаване на човешките права.
• Истинските мотиви: Когато Русия или Китай говорят за "нов световен ред", те всъщност имат предвид намаляване на влиянието на САЩ и Запада, за да могат те да разширят своето собствено влияние. Това не е необходимо по-справедливо, а просто по-изгодно за тях.
• Липса на алтернатива: Авторитарните режими не предлагат истинска алтернатива на съществуващата система. Те просто искат да заменят една форма на доминация с друга.

4. Как би могъл да изглежда истински справедлив световен ред?

• Участие на всички държави: Истинският нов световен ред трябва да включва всички държави, независимо от техния размер или икономическа мощ. Това означава по-голямо участие на Африка, Латинска Америка и Азия в международните институции.
• Реформи в ООН и други институции: ООН, МВФ и Световната банка трябва да бъдат реформирани, за да отразяват по-добре интересите на всички държави, а не само на най-мощните.
• Фокус върху устойчивото развитие: Новият ред трябва да се фокусира върху решаването на глобални проблеми като климатичните промени, бедността и неравенството.
• Зачитане на правата на човека: Всеки нов ред трябва да се основава на принципите на демокрацията, правата на човека и международното право.

• Идеята за нов световен ред е привлекателна, особено в светлината на съвременните предизвикателства като глобалното затопляне, икономическото неравенство и международната нестабилност. Въпреки това, тя трябва да бъде предложена и реализирана от държави и лидери, които са готови да спазват принципите на справедливост, прозрачност и отговорност.
• Авторитарните режими, които критикуват САЩ, не са подходящи да предлагат алтернатива, защото те самите не спазват тези принципи. Истинската промяна трябва да дойде от държави и общества, които са готови да работят за общото благо, а не само за своите интереси.

Парадоксът е, че докато идеята за нов световен ред е необходима, тя не може да бъде реализирана от държави, които самите те не спазват принципите на справедливост и демокрация.

 Истинската промяна трябва да дойде от колективни усилия на всички държави, които са готови да работят за по-добро бъдеще.

"Президентът Тръмп е враг на американците, на републиканците, на демократите, на

независимите и на всяко родено дете. Той е враг на човечеството... враг е на

държавата."