Кармични закони (или какво пише на духовната банка)

Преди да влезем в смешно-тъжния филм, да си припомним няколко фундаментални кармични правила, тъй като иначе ще е като да съдим без да знаем правилата на играта. Ето някои от тях:

1. Законът на Причината и Следствието (Great Law) – „Каквото посееш, това ще пожънеш
2. Законът на Отговорността (Law of Responsibility) – Всичко, което се случва, е отражение на твоите собствените действия, мисли и избори.
3. Законът на Свързаността (Law of Connection) – Всички неща са свързани: миналото, настоящето и бъдещето.
4. Законът на Промяната (Law of Change) – Ако продължиш да правиш едно и също, ще получиш същото; за да не повториш кармата, трябва да промениш поведението.
5. Законът на Намерението и Мотива (Law of Intent & Motive) – Не е достатъчно само да действаш; важно е защо го правиш.

Това са само няколко, но достатъчни за нашия днешен случай-експеримент.

Анализ: Как държавата „унищожи кармата“

И сега – ето как изглежда картинката в България. Знам, че темата е гореща; аз само я поднасям с щипка сарказъм и ирония.

Глава 1: „Хотел Хаят“ и политическата архитектура на далаверата

Да вземем например образа на „хотел Hyatt Regency Sofia“ – огромен, лъскав, бляскав. Представете си, че премиерът си „построи“ нещо такова – не в метафора, а почти буквално със средства, ведомства и… таен благоприятен статут.
В нормален свят: държава управлява ресурсите, обществото ги ползва, държавата се отчита. В нашия случай: държава = ресурсник + благодетел (за себе си) + „нека да мине“.
И тук идва въпросът: ако кой-където-където върши (или позволява да се върши) огромни схеми, източвания, благинки – къде е кармата? Или по-скоро: кармата самата е станала инвалид.

Глава 2: Партиите, които “нямаха намерение да знаят”

• ГЕРБ и ДПС‑НН (или поне публичният образ) – ръководени от т. нар. „бивш затворник за кражби“ и „треторазрядна бивша мутра“ (да, имам предвид Бойко Борисов) и Дилян Пеевски – световно обвинен (да, точно така) и санкциониран по закона Magnitsky Act.
• Те обаче продължават да играят играта „ние сме законът“ и „ние сме нормални“. (Кой? Ами те.)
Резултат: една прослойка – с криминален начин на мислене и методи – натрупва несметни богатства. А обществото? Да похлопа ръце.
И питането: ако кармата работеше по правилата, нали щеше да реагира? Е, явно е бил взимателен отпуск.

Глава 3: Движещи сили – алчност, власт и импотентност на морала

Ако погледнем духовно: трябва да има баланс между намерение, действие и последствие. Но когато намерението е „да взема“, действието е „да крада“, и последствието е „никой не ме стига“ – тогава законът на причината и следствието просто преминава на летящ старт и изоставя станцията.
Да, може да кажете: „Ама чак толкова ли е просто?“ – Е да, понякога е точно толкова просто. Иронията е, че тези, които би трябвало да следват законите, ги нарушават и се кълнат в християнството, морала и др-ъгите заблуди.

Глава 4: Къде е кармата? Спинка ли сладко Създателят?

Когато всички карти са на масата – и някой играе с груз и жулване, а обществото гледа, а системите награждават – тогава питаме: къде е кармата?
– Може би кармата е в застой – чака подходящия момент.
– Може би кармата е в друга плътност – не виждаме „наказанията“, но не означава, че не се случват.
– Или може би: кармата просто е била… отписана. Иначе казано – механизмът е блокиран, корумпиран, или пере пижами.
А „Създателят“ (или каквото и да означава този термин за вас) – да, той може да „спи сладко“. Или поне да дава вид, че спи. Със сигурност не се затруднява да преглежда действията. Но дали действа? Чакането е… дълго.

Моето предположение за бъдещето (кармата, политиката и накъде)

Добре, и сега да влезем в малко прогностика – с духовен завършек, разбира се.

1. Ако системата не се промени – ако криминалният начин на мислене стане норма – то кармата ще се натрупва. Натрупва се не за да “хване” някой иначе, а за да създаде катастрофа-момент: криза, срив, обществено пробуждане.
2. Тези, които са извън тази прослойка, ще усещат последствията: по-лошо качество на живот, усещане за несправедливост, разломи в обществото – и това е кармичният “шум”, който се чува.
3. Може да има момент, когато външен натиск (международен, финансов, морален) ще принуди система да “плати” – поне частично – задълженията си. Това би било кармично активиране.
4. Или – и това е по-интересно – системата може да се превърне в такава, че да “превърне” кармата в бизнес модел: т.е. корупцията и извличането стават не отклонение, а начин на управление. И тогава кармата „работи“, но не като наказание, а като механизъм на поддържане на статуквото.
5. И накрая – има и духовен избор: ако народът – или значимата част от него – осъзнае, промени се, поиска друго, направи малки, но истински стъпки, тогава кармата може да се трансформира в енергия за изцеление, не просто за наказание. Но това изисква намерение + действие + устойчивост.

„България – държавата, която унищожи кармата“ е не просто метафора – тя е призив към осъзнатост. Ако приемем, че кармата не е просто “бот за наказание”, а е естествен закон на съзнанието, на взаимната връзка, на отговорността – тогава виждаме, че в момента имаме система, в която този закон е обезсилен.
Не защото кармата “не съществува”, а защото механизмите ѝ – морални, обществени, духовни – не работят.
Моят саркастичен извод: Да, премиерът „построи хотел­Хаят“, и да, има партии, които могат да се мерят с криминален сюжет. И да, народът гледа. И къде е кармата? Не в леглото ѝ ли е – поне засега.

Но: може би кармата вече спи – просто си почива преди да удари и/или се чуди отде да ги почне!?!.

отколкото голи задници наяве.

"Законът на Отговорността (Law of Responsibility) – Всичко, което се случва, е отражение на твоите собствените действия, мисли и избори."
Така пише Докито.
Например заекът е причина да го изяде вълкат. Има логика, но ПЕРВЕРЗНА.

съхранение на енергията. Каквато енергия даваш, такава и получаваш.

Знаеш ти какво-къде пише в Божиите Дела?