Честито на печелившите! Тази година отново изпратихме поредния випуск млади лекари. Шест години безсънни нощи, тонове изписани пищови и хиляди часове над дебели учебници кулминираха в едно заветно „Доктор“.

Но докато роднините бършат сълзи от гордост, около 75% от тези младежи вече си оправят куфарите.

Защо ли? Оказва се, че патриотизмът не е достатъчен за плащане на наем, а „благодарността на пациента“ не се приема като валута в супермаркета.

„Мизерия“ не е само финансово състояние, а диагноза

Ако погледнем реалността в очите (преди да е катарактирала от стрес), причините за този „бял екзодус“ са ясни като рентгенова снимка на счупен крак:

• Заплати, които предизвикват аритмия: Началната заплата на един специализант у нас често е по-близо до тази на касиер в бързо хранене, отколкото до европейските стандарти. Само че в бързото хранене рядко носиш наказателна отговорност за нечий живот.
• Хищническото „опекунство“: Вместо ментори, младите често срещат „феодали“ в бели престилки. Старата школа често вижда в младите колеги не приемници, а конкуренция за клиничните пътеки. Обучението често се свежда до „гледай как го правя (отдалеч)“ и попълване на купища документация, докато доайенът прибира славата и бонусите.
• Болници или декори за пост-апокалиптичен филм? Нека бъдем честни – някои наши лечебни заведения са на светлинни години назад от... конюшните в Катар, например. Докато там конете се радват на климатизация и високотехнологична грижа, тук лекари и пациенти се борят с падаща мазилка и оборудване от ерата на Студената война.
• Микроклимат на оцеляването: Когато живееш в постоянна мизерия, мисленето ти също става „мизерно“. Това ражда токсична среда, в която агресията към пациента и злобата към колегата са ежедневие. Социалният дарвинизъм в болничните коридори е по-страшен от всяка инфекция.

Системата на „усвояването“

Няма как да пропуснем и „слона в стаята“ – масовите кражби и източването на Здравната каса. Всички знаят, всички виждат, но Икономическа полиция и Прокуратурата изглежда страдат от тежка форма на селективна слепота. Младият лекар влиза в системата с идеализъм, а се сблъсква със схеми за „надуване“ на пътеки и изчезващи фондове. Да гледаш това всеки ден и да мълчиш е вид съучастие, което малцина са готови да приемат.

Национално предателство или здрав разум?

Често чуваме обвинения, че държавата ги е изучила, а те бягат. Нека наречем нещата с истинските им имена: изборът да работиш за достойно възнаграждение и в човешки условия не е национално предателство. Това е чист ИНСТИНКТ ЗА САМОСЪХРАНЕНИЕ. Никой не е длъжен да жертва психичното си здраве и бъдещето на семейството си, за да поддържа жива една прогнила и корумпирана структура. В крайна сметка, ако искаме лекарите ни да останат тук, трябва да спрем да ги третираме като консуматив и да започнем да ги ценим като капитал.

Дотогава – лек път и "Viel Glьck" в Мюнхен или Виена. Там поне конюшните им не приличат на нашите операционни.