Скъпи читателю, представи си, че си нормален човек.

Знам, че е трудно, но направи усилие. Седиш си в хола, пиеш кафе и изведнъж чуваш, че някой важен (управляващ, разбира се) обещава, че ще прекара море до Шумен. Не басейн, не аквапарк – ами Черно море, с мидичките и солта, точно до паметника на „Създателите на българската държава“.

Логика? Няма. Хидрология? Забравете. Това е политическата ни действителност – където океаните се местят като градински маркучи, ако има достатъчно гласове на хоризонта.

После идва ред на МЕТРО-то. Не, не в Шумен – там ще имат море, не им трябва метро. В София. Единият ни лидер каза: „Ще усъвършенстваме съществуващото метро, защото е пренаселено и има нужда от повече влакове и по-добра честота.“ А другият (неговият опонент, но всъщност същият) веднага изкрещя: „НЕ! Ние ще пуснем ОЩЕ ЕДНО метро!“ Защо? Ами защото той каза това, а не обратното. Инженерна обосновка? Нула. Ефект? Два влака на ден, които ще се разминават в тунел под НДК, докато ние плащаме сметката.

А най-сладкото идва накрая – Заплатите и пенсиите. Слушайте внимателно: до 2030 година ще станат равни на 1/4 от европейските. Браво! Четвъртинка. Като филия хляб на гладен. Но не сега, ама съвсем скоро – след 6 години, когато управляващите сигурно вече ще се пенсионират с 1/1 от европейските пенсии (някъде в Барселона, разбира се). Ние обаче трябва да ръкопляскаме.

И най-страшното? Обществото не протестира. Обществото стои в транс. Отворили сме уста, гледаме като зайци в змия и си викаме: „Ей, ама тоя говори хубаво, хайде да гласуваме пак за него“. Сякаш ни е изключил някой „бутонът за критично мислене“ и сме включил „автопилот на овца“.

А кулминацията на цялата лудница – Църквата. Докато ние зяпваме, светите отци вече са подготвили икони на невчастните партийни лидери. Да не би да се шегувам? Ще ги обявяват за архонти и светци. Стига бе, отче, сериозно ли? Забравяш една дребна подробност: за да те обявят за светец, първо трябва да си поумрял нещо… Ама така, наистина, с кръстче и некролог.

Обаче нашият управляващ е жив, пълен със зъби и обещава морета. Може би ще го канонизираме заживо – за чудото с пресушаването на държавния бюджет. Амин.

Морал на историята: В тази държава можем да имаме второ метро, море до Шумен и икона на действащ министър, но няма да имаме нормален социум, защото ние, прехласнатите, пак ще гласуваме за тях.

Стискайте палци за 2030-та – тогава или ще плуваме пред Шумен, или ще чакаме метрото на дъното на морето.