Добър вечер на всички присъстващи – и на тези в арената, и на тези в ложите!!!

Замисляли ли сте се някога за истинската същност на социалните мрежи? Погледнете тези бойци на снимката. Това сме ние, редовите потребители. Хвърлени в прахта на дигиталния колизеум, захапали здраво ежедневието, влизащи в безкрайни битки за мнения, лайкове и каузи. А ТЕ – висшата администрация, алгоритмите и онези, които държат ключовете от сървърите? Те са публиката на горния етаж. Седят на хладно, отпиват лениво от 15-годишното си уиски, палят скъпи хавански пури и ни наблюдават с различен по интензивност интерес, пресмятайки трафика и дивидентите си от нашия адреналин.

Ясно ми е, че този пост няма да промени света, нито ще срине системата. Но понеже от някои специфични реакции на администраторите и изкуствения интелект тук усещам, че профилът ми е под доста стриктно и "специално" наблюдение, искам просто да им подскажа нещо. Едно малко приятелско напомняне към онези с пурите.

Когато някой реши, че повече няма да принадлежи на кроткото, предвидимо стадо, той неизбежно се превръща в мишена за овчаря и неговите верни кучета. Започват филтрите, софтуерните спънки, тихото цензуриране. Въпросът обаче е, че в това огромно, социално разнородно стадо, което ползва платформата, освен послушни овце има и немалко скрити лъвове. И когато играта загрубее, краят на нещата става абсолютно неизвестен и непредвидим.

Така че, уважаеми овчари от Силициевата долина (и техните алгоритмични кучета), приемете един съвет: внимавайте с капаните и ограниченията. Защото обилният информационен поток в социалните мрежи, при все всичките му манипулации, има едно странно странично свойство – той потенциира хората, в които по рождение има заложени истински потенции, ум и възможности. И ражда сила, за чието съществуване нито вие, нито кучетата ви изобщо предполагате.

Приятно гледане на мача. Ние тепърва загряваме.