Добро утро, будни сънародници!

Днес ще си поговорим за най-висшето достижение на родната демокрация – българската свобода на словото. Тя е като шведската маса, ама по нашенски: имаш пълното право да говориш каквото си искаш, стига никой от тези с властта да не те чува. А ако случайно те чуе и вземе, че се припознае в истината? Е, тогава влиза в сила най-мощното политическо оръжие на XXI век: бутонът Block.

Напоследък личният ми профил във Фейсбук заприлича на ВИП червен килим за отстреляни величия. Гордо мога да заявя, че притежавам завидна колекция от блокирания. Хронологията е направо зашеметяваща:

• Започваме ударно от върха – самият Бойко Борисов (очевидно харизмата му не издържа на неудобни факти).
• Минаваме през дузина политици от средния партиен ешалон на абсолютно всички възможни цветове и нюанси в парламента (които иначе умират да говорят за „диалог с гражданите“).
• Продължаваме с официалната страница на НЗОК (там явно истината им вдига кръвното).
• Стигаме до Светия Синод (където явно и Божията благодат си има филтър за неудобни коментари).
• И за десерт – около две дузини тролски страници, които се самовзривиха от безсилие.

Благодаря за признанието, дами и господа! Няма по-голямо доказателство, че си уцелил десетката, от това цялата тази палитра от властници да се обедини в едно: колективното ти затваряне на устата. Когато аргументите свършат, идва цензурата.

Но нека не се заблуждаваме от този парад на суетата. Бойко, Делян и останалите медийни титани са просто първият ешалон на цирка. Те са актьорите под светлините на прожекторите, чиято цел е да викат силно, да махат с ръце и да ви развличат, докато някой друг ви бърка в джоба.

Господарчетата от „Невидимото котило“

Истинските господари на България не си губят времето да ви блокират във Фейсбук. Те просто не знаят, че съществувате. Те са напълно невидими за масите. И за да разберете мащаба на бутафорията, ще ви разкажа една съвсем реална, семейна история за едно такова роднинско „Господарче“. То дори не е от големите акули, просто едно средно статистическо отроче на бившата номенклатура.

Майка му беше министър на енергетиката в последните две правителства на другаря Тодор Живков. Момчето (нека го наречем Стефчо, мой трети или четвърти братовчед) завърши висшето си образование в „загиващия“ Запад. И вместо да се върне да гради крехкия ни преход, веднага започна да търгува с черни и цветни метали с редица огромни компании от същия този разлагащ се западен свят. Естествено, с милионите идват и мераците за „по-така“ луксозен живот. Стефчо си построи малка, скромна прогимназия (разбирай: имение) в село Черноморец, кацнала на един скалист нос. Може би, за да проветрява чистата си комунистическа душа от упадъчните влияния на капиталистическите си контрагенти.

Цялата рода, разбира се, се радва на успеха. По едно време на гости от Франция му тръгва леля ми Асенка – родна сестра на въпросната бивша министърка. Стефчо я посреща мило, кани я на кафе в близкото заведение, поглежда към морето и я пита:

„– Лельо, виждаш ли онази прекрасна вила на брега на носа, с трите джипа с охрана пред оградата?“

Леля ми Асенка, изпълнена с надежда, че отиват там да оставят багажа и да пият по питие, възкликва: „– Да, Стефчо, виждам я, прекрасна сграда!“

А момчето, с целия финес на номенклатурния си манталитет, отсича: „– Е, ей там живея аз!“... след което я изпраща обратно да си ходи в Бургас.

Щеше да е безумно смешно, ако не беше трагично и толкова илюстративно за манталитета на това котило. И това е само едно малко отроче на гигантската червена номенклатура от времето на ТАТО. Представяте ли си какъв е размерът на цялото това стадо днес? Те не благоволяват да се показват, нито да се доказват.

И точно тук лъсва цялата бутафория на телевизионните борци срещу статуквото – от сегашните управляващи креатури на екс-президента Радев, до фейк организации с гръмки имена като „Боец“. Всичко е театър за наивници.

Перфектната социална пирамида: От батерията до върха

Истинските ви господари няма да ги видите по новините. Те ви бъркат в джоба тихо, невидимо и методично:

• Когато си купувате батерия за дистанционното на климатика;
• Когато плащате абсурдните сметки за ток и вода;
• Когато си купите килограм домати, родно производство, на скромната цена от 3 евро (6 лева) за килограм.

Пирамидата, която ни граби, всъщност е изключително „социална“ и перфектно организирана по веригата:

Накрая бай Драгой калкулира всички тези рушвети в цената на доматите, вие ги купувате за 3 евро, общинарите се отчитат нагоре по веригата към кмета, той към първия ешалон, а те – към Невидимите. И колелото се върти. Затова системата съществува и ще съществува.

Така че, скъпи приятели, не се заблуждавате и не се впрягайте излишно, когато поредният политик ви обещае „промяна“ или „възмездие“. В тази държава законите са перфектно разпределени: за кокошка няма прошка, а за милиони няма закони.

А аз отивам да видя дали някой нов депут не ме е блокирал, докато пишех това. Наздраве и хубав ден!