Вече официално 6 месеца време сме в Еврозоната. На хартия всичко изглеждаше като приказка от Брюксел, обляна в икономическа логика и европейски прогрес. И как иначе? Ползите бяха ясни и за най-големия скептик: край на досадните такси за превалутиране, рязко свиване на трансакционните разходи за бизнеса, сериозен тласък за чуждестранните инвестиции благодарение на премахнатия валутен риск и, разбира се, пълен достъп до евтиния ликвиден ресурс на Европейската централната банка. Интеграцията ни в глобалните финансови пазари трябваше да бъде онази котва, която окончателно да ни привърже към стандарта на богатите. Идилично, нали?
Да, но тук на сцената излиза Негово Величество Българският Тарикатлък. Единствено по нашите географски ширини се случи чудо, което би накарало средновековните алхимици да позеленеят от завист – официалният курс от 1.95583 лева за едно евро чисто математически и съвсем практически се трансформира в 1 лев = 1 евро. И забележете, европейската валута няма никаква вина за това. Виновен е родният стремеж да „удариш кьоравото“ на всяка цена, превръщайки една антиценност в житейска мъдрост.
Така най-големите и безмилостни капиталисти в държавата се оказаха не международните банкови консорциуми, а малките квартални магазинчета. Там, зад тезгяха, баба Иванка пренаписа законите на икономиката, сменяйки етикетите със скоростта на светлината.
В това пренаписване активно участва и Бай Кольо Мандраджията. Воден от чист стремеж за бърза печалба, Бай Кольо реши да добави малко палмово масло в сиренето, за да увеличи произвежданите килограми. И хоп – цената от 15 лева стана чисто и просто 15 евро за килограм палмова идилия.
От това сирене редовно пазарува чичо Спас – автомонтьорът, на когото парите също почнаха критично да не му достигат. Затова той прояви иновативно мислене и прецени, че е пълна глупост да купува оригинални резервни части от скъпите складове на Фолксваген и Ауди. Капалъ чарши в Истанбул предлага същите лъскави кутии, но на далеч по-народни цени. Турският аналог се монтира на цената на немски оригинал (разбира се, обърнат едно към едно в евро), защото клиентът „нищо няма да разбере“.
Клиент на чичо Спас пък е младият и амбициозен хирург д-р Благомиров. За да оцелее в тази евро-въртележка, той работи на три места едновременно, докато балансира между нощните дежурства и вноските по два бързи кредита. Вчера, улисан в мисли как да върже семейния бюджет и защо спирачките на колата му (ремонтирани от чичо Спас) скърцат странно, д-р Благомиров просто забрави една марля в корема на поредния пациент по време на коремна операция. Човешко е, случва се – валутна адаптация.
А къде е държавата в цялата тази схема? Тя, разбира се, разполага с пълната мощ на регулаторни органи, КЗП, НАП и десетки инспекции, които би трябвало да респектират и баба Иванка, и чичо Спас. Но по някакви неземни, метафизични причини, държавата реши, че нейната основна функция е друга. Например – да направи така, че водата от чешмата в някои засушливи региони да се продава малко под 6 евро за кубик, вместо да упражни правото си на контрол и санкции.
За да замаже и този си лек гаф, властта веднага организира зрелища за простолюдието. Започнаха шумни арести на хора с татуирани калашници по прасците и зрелищно ровене под полата на украинската посланичка покрай поредната измислена афера във Варна.
Както са казали мъдреците още от средновековието: „Като няма хляб, яжте пасти!“. А зрелищата, които ни осигуряват родните институции и медици, са толкова сладки, че чак нагарчат. Няма друга страна в Европа, където цените да станаха 1 евро за 1 единица стара валута, но пък никъде другаде тарикатлъкът не е официална национална доктрина.
Започнах работа преди 2 седмици и вече я...
Защо да четем Христо Ботев
По- интелигентните хора разбираха, че с тези шашмалогии се изхранва огромни бюрократичен апарат на Брюксел.
Знайно е, че българите са не само малоумни и лениви по природа, те са и много алчни. Но тяхната алчност не е най- важният фактор в това масово обедняване.
И не забравяй, че сме колония, която я доят, а не хранят.
