Често се забавлявам в коментарите под постингите на разните му там руски ръководни звена. И, о, изненада! Местните диванни патриоти веднага скачат с класическото: „Защо изобщо пишеш за Русия? Гледай си работата! Какво те бърка теб?!“
Е, скъпи хейтъри, сипете си по един чай (само внимавайте кой ви го сервира) и нека ви обясня защо вашата държава всъщност е моя любима „работа“.
1. Някой трябва да ви бъде глас, докато вие сте в режим „мълчанието е злато“
Ако вие кажете една десета от това, което аз пиша, Министерството на правосъдието ви веднага ще ви лепне етикет „чуждестранен агент“ или директно ще ви осигури безплатна почивка в Сибир. На мен не ми пука за вашите чиновници, но вашият живот ще бъде съсипан. Приемете го като благотворителност – аз говоря, вие просто кимайте пред екрана, за да не влезете в затвора.
2. Елитът ви не ви бръсне за нищо... но чужденците? О, това е друга бира!
Вие си мислите, че мнението ви има значение за висшата класа в Кремъл? Сладка илюзия. За тях вие сте просто слуги, източник на данъци или удобна жертва за показен процес, когато трябва да се плаши гаргите.
Но виж, чуждото мнение... това боли! Вашият елит умира от желание да бъде обичан на „разпадащия се Запад“. Не слушайте какво ви говорят по телевизията – гледайте къде крият милиардите си и в кои лондонски или швейцарски училища учат децата им. Тяхното бъдеще няма нищо общо с вашето. И тъй като „чужбина“ все още има лостове над вашата държавна мафия, аз просто им превеждам реалността на достъпен език.
3. Извинете, но не искам данъците ми да отиват за вашите ракети
Авторитарните елити имат едно любимо хоби – да организират надпревара във въоръжаването. И винаги я губят с гръм и трясък, защото креативността и иновациите виреят трудно в несвободни страни. Но докато загубят, те плашат света с ядрени апокалипсиси и нападат съседите си.
Заради вашата „непредвидимост“ и навика ви да нарушавате договори (здравей, Украйна!), моите данъци отиват за отбрана, вместо за Космос, наука и здравеопазване. Единственият начин да спестим тези трилиони е Русия най-накрая да стане нормална, просперираща и демократична страна (нещо като Канада, но с по-добър хайвер). Демокрациите не се замерват с ракети.
4. Не планирам внуците ми да воюват с вашите
Ако нещата останат такива, следващото поколение от вашите елити пак ще тласне потомците ви в някоя кървава авантюра. А моите потомци ще трябва да оправят бъркотията. Нека спестим това на децата си, става ли?
5. „Силният е прав“ е мода от каменната ера
По някаква странна причина искате вашите лидери да се държат грубо с целия свят, а останалите просто да свиваме рамене и да казваме: „Е, те са силни, нека си вземат каквото искат“. Съжалявам, но правилният отговор на агресията се нарича солидарност. А за да има солидарност, истината трябва да се изрича на глас.
6. Великият мит: „Крим е наш!“
Сериозно? Руската мафия ви убеди, че престъпленията ѝ ви облагодетелстват. Викахте „Крим е наш!“, но какво точно имате вие там? Нищо. Земята, хотелите и бизнесът бяха бързо разделени между ФСБ и приближените им фирми. За вас останаха само санкциите, повишените данъци и ковчезите. Къде точно е вашата печалба?
Пиша всичко това, за да ми е чиста съвестта. И помнете – великаните не се спъват в планини, те се пребиват на малките камъчета по пътя си. Смятайте ме за едно много упорито, иронично камъче.
здрасти, бре, пънове!
Целият свят отново би се разтърсил, ако ...
29.06 19:36
Вместо да изтезавате хората с този въпрос, моля, забележете, че прогресивните хора традиционно са наясно с капаните му. Те са открили директен пряк път към мъдростта и свръхрационалното мислене. Пътя е посочен с въпроса: "Има ли Русия без Путин?" Въпросът има и своето общочовешко, планетарно и философско обобщение: "Има ли свят без Путин?". От отговора "НЯМА" следва, че Путин е не само благодетел на прогресивното човечество, но и най-умният му и мислещ представител. А, който достигне до вершините на това умозаключение, сам се доближава до необхватната мъдрост, рационалност и познания на Путин, и никакви изкуствени или естествени интелекти и допълнителни знания не са му нужни, за да бъде успешен негов наместник във всяка длъжност и точка на планетата.
Но, Вие сте заплаха не само за нацията и планетата, Вие сте заплаха и за самия себе си. Представете си какво облекчение би било за Вас да се доближите до познанията на Путин. Да речем, докарват Ви за помощ пациент в тежко здравословно състояние. Не е ли доста по-несигурно да се уповавате на медицински знания, вместо да се сетите, че Путин не би допуснал да сте лекар, ако не сте успели да се доберете до върховните знания на този свят? Предписвате 15 парацетамола наведнъж на пострадалия и го пращате в къщи. Съвестта няма да Ви позволи ли? Или страха, че ще Ви съдят за смърт по непредпазливост? Ми, няма страшно - ако ФСБ не успее да Ви измъкне от лапите на либералите, имате небесната защита на тургнатия от Путин патриарх Кирил. В най-лошия случай, патриарха може да удостовери, че пациента Ви е умрял по Божията воля. За Вас пък може да свидетелства, че сте дали парацетамола от православно християнско смирение, за да послужите като един смирен раб Божий да се сбъднат великите Божии предначертания.
Ето, те заявиха пред цял свят на зеленото, че ще гледа бързата процедура през крив макарон, както и всякаква друга безвъзмездна помощ.
Защото те си спомниха, макар и доста късно, на какво ни учеше другарката Маргарет Татчър: такова животно, като безплатен обяд, няма.
и зеленото вече го усеща, и много скоро онзи нашенски другар с папионката Лозанов ще пише поредните панегирици и за Навроцки, както ги пише за ген. Радев.
Що така бе, Мимета?!?

