Всички сме грешници под това небе. И може би е право и честно първо да се вгледаме в собствените си пукнатини, преди да съдим чуждите грехове; да усетим истинската вяра в гърдите си, преди да говорим за Бога, и да изчакаме пълния изгрев, преди да чертаем бъдещето. Но днес въпросът за бъдещето не е просто философско упражнение. Той е въпрос на оцеляване. Защото над света тегне един гадничък, извратен стремеж: да докажеш колко си велик, значим и всемогъщ чрез количеството зло и страдание, което можеш да причиниш на другите.
Психопатологията на фалшивото величие
Това, на което сме свидетели в глобален мащаб днес, не е просто геополитическа игра – това е чиста психопатология. Вълната от агресия, идваща от Кремъл, е безнадежден, абсурден опит да убедиш света (и себе си), че си праведник, като същевременно си готов да затриеш същия този свят. Това е логиката на насилника, който крещи: „Ако не ме обичате и уважавате, ще ви накарам да се боите от мен.“
Живеем в реалност, от която моралните граници бяха изличени, заменени изцяло от цинични геополитически интереси. Световни лидери, които трябваше да бъдат стожери на стабилността, се превърнаха в карикатури на самите себе си. Прекрачиха се червени линии, които се смятаха за недосегаеми:
- Корумпирането и инструментализирането на Източноправославната църква за целите на една безумна война.
- Превръщането на демокрацията в култ към личността, където самовлюбени фигури и монети с лика на „първия американски император“ подменят идеалите за свобода.
Когато „ядрените бухалки“ се размахват неистово, човечеството е изправено пред риска да се пържи в огъня на слънцата на собственото си възмездие.
Илюзията за безнаказаност
Защо се случва това? Защо сърцето на човека така лесно се поддава на злото? Отговорът е даден още преди хилядолетия в книгата Еклисиаст:
„Тъй като присъдата за зло дело не се изпълнява бързо, сърцето на човешките синове е решено да върши зло.“ (ЕКЛИСИАСТ 8:11)
Създателят дава свободна воля, огромен брой възможности за самоосъзнаване, за спиране на прага на бездната. Но човешкото его често бърка търпението с безнаказаност. Злодеят си мисли, че се е измъкнал, че е надхитрил Вселената. И точно тогава, когато се почувства най-велик в занаята си на рушител, светът около него започва тихо и необратимо да се срутва. Възмездието идва бавно, но с абсолютна математическа точност.
Светлината след социално-политическата помия
Сегашната социално-политическа помия, в която сме затънали, няма да продължи вечно. Историята (и духовната, и светската) помни възхода и падението на всяка тирания и всеки самопровъзгласил се „император“. Земята има свойството да се пречиства.
Както е обещано в Псалмите:
„Йехова обича справедливостта и няма да изостави онези, които са лоялни спрямо него. Те ще бъдат пазени до безпределни времена.“ (ПСАЛМ 37:28)
Краят на тази ера на безразсъдно его и насилие няма да бъде абсолютният мрак, а триумфът на справедливостта. Рано или късно, цената за прекрачените морални граници ще бъде платена, а накрая – както е предречено:
„Жителите на земята [ще] се учат на праведност.“ (ИСАИЯ 26:9)
Въпросът е само колко от нас ще имат очите и чистите сърца, за да дочакат този истински изгрев.
Радев в огледалото на историята
ДРУГИТЕ ЗА НАС И НИЕ ЗА ДРУГИТЕ
