Някъде в края на XVIII век група изискани господа с перуки, уморени от капризите на британската корона, седнаха и написаха едно от най-красивите изречения в човешката история: „Всички хора се раждат равни…“. Звучеше гордо, прогресивно и обещаващо. Това беше началото на „Американската изключителност“ – онази романтична концепция, че САЩ са „градът на хълма“, фарът на свободата, който ще осветява пътя на останалото, очевидно по-простовато човечество.

Идеята беше проста: ние сме различни, ние сме по-добри, ние имаме мисия свише да покажем как се прави. И светът наистина повярва. Кой не би повярвал на комбинация от Декларацията за независимост, Холивуд и дъвка „Джуси Фрут“?

Еволюцията на тази концепция обаче е истински шедьовър на историческата ирония. Както отбелязват анализаторите в сериозните геополитически издания (като списание „Геополитика“), американската изключителност премина през забележителни метаморфози. Първоначално тя беше пример за подражание (изолационизъм – „гледайте ни колко сме велики, но не ни закачайте“). После бързо се превърна в месианство (интервенционизъм – „ние сме толкова велики, че ще дойдем у вас, за да ви научим на демокрация, независимо дали я искате, или не“).

И така, крачка по крачка, „градът на хълма“ реши, че международното право е за аматьори, а правилата важат за всички останали, но не и за Фара на свободата. Щом си изключителен, законите на гравитацията и геополитиката просто не те ловят.

Но тук идва забавната част. Докато Вашингтон беше зает да бди за глобалния ред и да разнася демокрация с пратки по въздуха, вътре в самата „обетована земя“ нещо се пропука. Корпоративният капитализъм, социалното инженерство и култът към политическата коректност се срещнаха на едно място и си направиха чудовищно парти.

Днес „всички хора се раждат равни“ е еволюирало до степен, в която някои са толкова „по-равни“, че правото на свободно изразяване беше заменено от културата на заличаване (cancel culture). Изключителността се превърна в абсурд: общество, което спори за дефиницията на биологичния пол, докато дългът му расте с трилиони, а по улиците на Сан Франциско и Филаделфия се снимат филми за зомби-апокалипсис в реално време, без нужда от статисти. Великият американски сън леко започна да прилича на събуждане с тежък махмурлук в покрайнините на Детройт.

Гледайки тази грандиозна траектория – от Джеферсън и Линкълн до инфлуенсърите в ТикТок и геополитическия залез на еднополюсния свят – човек няма как да не си спомни за балканския гений Емир Кустурица. В неговия кинематографичен хаос има много повече истина, отколкото в докладите на Държавния департамент.

И когато теглим чертата на този вековен експеримент, някак съвсем естествено, вместо патетичния химн „God Bless America“, в съзнанието изплува емблематичният балкански лаф, изречен с дълбока въздишка и цигара в ръка:

„Колумбе, да ти ебем и откритието…“

Защото, ако бяхме оставили индианците да си гледат бизоните, днес поне нямаше да се чудим как „изключителността“ успя да превърне свободата в бюрократичен абсурд. Но пък, от друга страна, нямаше да имаме и Айфон, с който да напишем този текст. Равенство, какво да пожертваш.

че преди балканския лаф за Колумб, Кустурица вече беше изокал: "Йебем ти и дръжавата, дето сака да умра за нея". После изненадващо стана фен на путин, когато и Ален Делон все още гледаше путин с влюбени очи, а путин му "свиреше" с пръсти на същото пиано, на което Зеленски "свиреше" с пишка. Което ме навежда на въпроса: "Дали айфонът не извади пред всички въпросът от Хартата за правата, който преди това Сульо и Пульо можеха да решават помежду си само далеч от медиите?"

Моята скромна гледна точка по въпроса за разликите между политика, технологически прогрес и вечните Истини, на които се явява олицетворение Втората Добавка (в комплект с Първата, която и две пари няма да чини, ако я няма Втората, на която да стъпи).

И не е странно, даже никак, че цялата прогресивна сган, паплач, педофило-лгбейташка, реве на умряло да я били заличили от Декларацията на правата, защото олицетворявала нацизЪма, фашизЪма, расизЪма, и всички останали нарративи, мемове и прочие фекалии на най-новото Прогресивно и всепобеждаващо безсмъртно учение, вещаещо поредното Светло Бъдеще, чието олицетворение е нововавилонската кула в Брюксел.

А съдбата на оригиналната вавилонска кула не е зле да си я припомня от време на време човек...