.jpeg)
Русия е необятна, велика и определено има с какво да очарова човек – от дълбоката култура до душевните хора.
Но паралелно с това, там съществува един изумителен, почти развлекателен исторически абсурд: всеки следващ лидер неизменно обявява предишния за предател, престъпник или пълен некадърник. Напълно в стила на нашите родни правителства, които винаги стъпват на власт с дежурното „предишните съсипаха държавата“!
Как работи тази зловещо-комична машина за власт, в която колелото на историята се върти в безкраен кръг?
Нека разгърнем страниците на този политически трилър.
Епизод 1: Сталинската рулетка (1924–1940)
Всичко започва с класическо задкулисие. След смъртта на Ленин през 1924 г., логичният наследник Лев Троцки бързо бива неутрализиран от Йосиф Сталин и неговата временна коалиция. Троцки е изгонен, а по-късно – застигнат от емблематичен ледокоп в Мексико.
Истинският майсторлък на Сталин обаче се вижда в управлението на собствения му екип:
- Доскорошните му съюзници бързо се превръщат във „врагове на народа“ и биват разстреляни от шефа на НКВД Генрих Ягода.
- Понеже Ягода знае твърде много, новият шеф Николай Ежов разстрелва Ягода.
- Две години по-късно, следващият по веригата – Лаврентий Берия – разстрелва самия Ежов.
Изводът: При Сталин оцеляването е било въпрос на бързи рефлекси – или натискаш спусъка пръв, или влизаш в безименен гроб.
Епизод 2: Никита Хрушчов и голямото пренасяне (1953–1964)
Когато Сталин си отива през 1953 г., Политбюро решава да се отърве от всемогъщия Берия. Маршал Жуков организира зрелищен арест и Берия набързо е разстрелян като „английски шпионин“.
Новият господар Никита Хрушчов решава, че най-добрият начин да блесне, е като свали стария „земен бог“ от пиедестала. На ХХ конгрес на КПСС той шокира света, обявявайки Сталин за масов убиец и тиранин. Тялото на генералисимуса е изнесено тайно от Мавзолея през нощта. А какво става с помогналия маршал Жуков? Става твърде популярен и бързо е пратен в изолация.
Епизод 3: Застоят и „гонката с катафалки“ (1964–1985)
На Леонид Брежнев му омръзват реформите на Хрушчов, затова спретва вътрешнопартиен преврат, обявява го за „авантюрист“ и го праща в пенсия под домашен арест.
Следващите 18 години са епоха на пълно склерозиране на системата. Когато Брежнев най-накрая умира, щафетата се поема от Андропов и Черненко – лидери толкова застаряващи, че управляват директно от болничните легла. Народът горчиво се шегува, че основният национален спорт в СССР по това време е „гоненето на катафалки“.
Епизод 4: Финалът на Горбачов (1985–1991)
Младият Михаил Горбачов решава да спаси фалиралата държава чрез „Гласност“. Но когато клапанът се отваря и хората научават, че историята им е изградена върху цензура и кости, системата просто колабира. СССР се разпада, а Горбачов и до днес е брандиран като „най-големия предател“ от милиони сънародници.
Дежавю: Възможно ли е това в днешна Русия?
Не просто е възможно, то е системно неизбежно. Тъй като липсват работещи демократични институции, властта принадлежи на Вожда, неговите олигарси и службите (ФСБ). Когато всичко е изградено около култа към една личност, новият лидер може да докаже своята легитимност само по един начин: като хвърли вината за всички провали, икономически изолации и кризи върху своя предшественик.
Какво виждаме в съвременността ни до 2026 г.?
- Елиминиране на конкуренцията: Системно чистене на опозицията (Навални, Немцов, Ходорковски) и на неудобните съюзници (като Евгений Пригожин и неговата частна армия, приключили със „случайна“ самолетна катастрофа).
- Паралелът с Брежнев: Властта отново е циментирана около един застаряващ лидер за повече от четвърт век.
Историята ни учи на едно: в секундата, в която настоящата епоха приключи, следващият господар на Кремъл ще бъде принуден да направи точно това, което направи Хрушчов. За да спаси собствената си кожа, той ще стовари цялата вина за погубената икономика и международната изолация върху гърба на своя предшественик.
Затова никога не се подвеждайте по сегашния блясък на властта – в Русия колелото винаги се върти в един и същ предвидим кръг. Просто изчакайте да видите края им.
Точно напротив, имам съвсем ясен спомен, как в едно или две интервюта отпреди много време, защити изрично Елцин от нападки, донякъде завоалирани, вярно, но пък реакцията му беше недвусмислена.
В това отношение той е абсолютно последователен: след многократни нападки към Кадиров от либералните демократи с обичайните либерално-демократични нападки и обвинения в стил "антидемократизъм", той ги постави всички на мястото им, като им посочи, че в Чечения няма дори и едно изоставено дете в детски дом и че те, както и всички останали, трябва да се поучат от това.
И всички млъкнаха, очевидно загрели, че репресии към либерал-демократите за такива атаки няма да има, а точно напротив, той ще използва вдигнатия от тях шум в нужното русло на държавническата политика, като те ще бъдат в ролята на "боксова круша", тоест, учебно пособие.
