Още от времето, когато първият пещерен човек се е спънал в камък и е обявил, че „така е било писано“, човечеството води ожесточена, леко комична битка с т.нар. Съдба. Древните мъдреци са го казали сурово: „Или приемаш Съдбата си, или Тя те унищожава“. Звучи като ултиматум от мутренските години, нали?

Повечето хора бързо вдигат белия флаг и се настаняват удобно в блатото на житейското примирение. „Така е трябвало да бъде“, въздиша Ганчо, докато поредната бира му се разлива върху потника. „Бог така иска“, добавя Пена, когато се окаже, че пак е купила развалено мляко. Малцина са онези, които хващат юздите и се издигат над това „блато“. Останалите просто сменяме стратегиите за договаряне с Вселената.

Екзотеричният шведски стол: Как си представяме Съдбата?

През вековете сме измислили какви ли не екзотерични (разбирай: за масова употреба) концепции, за да си обясним защо не ни върви в тотото. Ето най-популярните и нашите отчаяни опити да си поиграем с тях:

• Съдбата като Космически чиновник (Фатализъм): Всичко е написано в дебел тефтер още преди Големия взрив.
  • Как си взаимодействаме: Ходим на врачки, гледаме на кафе и четем хороскопи, белким надникнем в тефтера. Резултат: Неуспешен. Разбираш, че в сряда ще срещнеш висок тъмен непознат, а те обира нисък, рус джебчия.
• Вселенският Кредитен консултант (Карма): Каквото посееш, това ще пожънеш. Ако си бил лош, в следващия живот ще си хлебарка.
  • Как си взаимодействаме: Изведнъж ставаме много мили, пускаме стотинки на просяци и храним улични котки, за да „изчистим кармата“. Резултат: Смесен. Котките са дебели и щастливи, но шефът пак ти крещи в понеделник.
• Божественият Навигатор (Провидение): Има висш план за теб, просто ти си твърде глупав, за да го разбереш.
  • Как си взаимодействаме: Молитви, свещи и обещания от сорта на „Ако взема изпита, спирам алкохола“. Резултат: Успешен, докато не вземеш изпита и не отидеш да го полееш.

Когато черната психология влезе в ролята на Орисия

Тук обаче играта става груба. Понеже Съдбата е мъгляво и неясно понятие, веднага се появяват едни симпатични (и не толкова симпатични) субекти, въоръжени с черна психология. Те обожават да ловят риба в мътните води на твоето екзистенциално объркване.

Тези майстори на манипулацията започват да ти вменяват фалшиви чувства на дълг, изкривена привързаност, шумен патриотизъм и сляпо себеотдаване. „Твоята съдба е да служиш на родината/фирмата/партията/семейните традиции!“, крещят те от трибуни и корпоративни презентации.

И ти, трогнат от мащаба, започваш да се жертваш. Работиш по 14 часа, даваш си здравето, нервите и младостта. И чак накрая, когато косите ти посивеят, осъзнаваш нещо болезнено: ти не си реализирал своята съдба. Ти си реализирал чуждите житейски мечти. Купил си яхта на шефа си. Осигурил си политически пост на някой тарикат. Бил си просто тухла в чужда стена.

И накрая: Къде е заровено кучето?

Защо се случва всичко това? Защо Черната психология толкова държи да те убеди, че „съдбата ти е да се жертваш“?

Е, както е казал мъдрецът: „За каквото и да ти говорят, става въпрос за секс или за пари, а понякога и за двете…“

Зад всеки велик призив за „изпълнение на висшия дълг“ обикновено стои нечия банкова сметка или нечие его, което има нужда от захранване. Манипулаторите не се вълнуват от твоята аура или от звездната ти карта. Те се вълнуват от ресурсите ти.

Така че, следващия път, когато някой ти каже, че „така ти е било писано“ да страдаш или да работиш без пари в името на „великото общо благо“, усмихни се и провери къде си си оставил портфейла. Съдбата си е твоя. И ако някой ще я управлява, по-добре това да си ти, нали?