Има една особена, почти космическа ирония в това как историята ражда своите „велики мъже“.

Представете си следния житейски сюжет: раждаш се някъде в сивите крайни квартали на битието – хилав, дребен и незабележим. Училището (дори онова за милиционери) преминава под знака на средния успех и пълната посредственост. Талантът ти се изчерпва с това да не те хванат, докато вършиш дребни пакости с местните хулигани. Прогнозата за бъдещето ти е ясна – мрачна панелка, държавна служба с ниска заплата и баща, който вечер лекува алкохолизма си чрез възпитателни сесии с дебелия армейски колан върху хилавия ти гръб.

И изведнъж – чудото на прехода. Мръсната пяна на историята те завърта във водовъртеж от мутри, куфарчета с пари и сенчести сделки. Но истинският джакпот идва, когато група хитри, хладнокръвни кукловоди решат, че точно твоята посредственост е идеалният параван. Те те избутват нагоре по стълбата, докато един ден не се събудиш върху най-високия трон на държавата. Защо ли? Защото са сигурни, че едно такова нищожество ще служи вярно на техните престъпни интереси.

И тогава се задейства психологическият феномен на абсолютната власт. Когато с цената на лъжи, маньоври и трупове успееш да смажеш всяка опозиция, когато никой в държавата не смее да каже на глас, че си просто един мерзавец, в замътения ти мозък настъпва пълна метаморфоза. Ти вече не си момчето от панелката. Ти си Геният. Императорът. Месията, призван да раздава правосъдие на другите народи и да пренарежда световния ред.

Зад тази грандоманска фасада обаче стоят съвсем прозаични, земни сметки. Авторитарната власт не се крепи само на идеология – тя се крепи на пари. Много пари. А механизмите за тяхното изпомпване са стари колкото света:

·        Феодален капитализъм: Вместо пазарна икономика, държавата се превръща в корпорация. Големите суровинни гиганти (нефт, газ, метали) се управляват от т.нар. „портфейли“ – лични приятели от детинство на Императора. Те държат акциите, но парите са негови.

·        Войната като бизнес план: Когато вътрешните ресурси започнат да не стигат за задоволяване на апетитите на олигархичната върхушка, погледът се насочва навън. Днешните войни рядко са за „историческа справедливост“ или „защита на ценности“. Те са просто нов, брутален грабеж. Зад димната завеса на ракетите се крие анексирането на плодородна земя, литиеви находища, въглищни басейни и индустриална инфраструктура. Войната в Украйна е класически пример за ресурсна инвазия, маскирана като геополитическо величие.

Цялата тази трагедия, заляла света с кръв и сълзи, вероятно щеше да бъде спестена, ако в онази мрачна панелка някой беше дал на малкия бъдещ диктатор една много важна книжка. Книжка, която всеки юноша трябва да прочете, за да разбере, че величието не се изразява в броя на избитите хора.

Ако беше прочел приключенията на Храбрия войник Швейк, той щеше да знае, че най-великата военна и политическа мисъл не принадлежи на генералите от КГБ, а е проста, смешна и същевременно гениална. И звучи така:

„Къде стреляте, бе идиоти! Това там са хора!“

Но за съжаление, в учебниците на милиционерските школи уроците по човечност винаги са били с двойка. И днес светът плаща сметката за комплексите на едно момче от панелката, което реши, че е Наполеон, докато всъщност е просто поредният крадец с армия зад гърба си.